Крайният резултат невинаги е в резултат на кански труд
Още знаменитият изобретател Томас Едисън е казвал, че всичко идва при този, който работи и умее да чака. Наистина ли най-важното е упоритият труд и винаги ли прогресът идва след кански усилия? Историята показва, че често гениалните идеи идват съвсем случайно.
Ето 10 изобретения, открити по чиста случайност.
Суперлепило
Историята на суперлепилото започва през 1942 г., когато американският химик Хари Кувър се опитва да направи прозрачна пластмаса за оптични мерници на портативни оръжия. По време на експериментите той работел с веществото цианоакрилат, за да слепва тестовите материали. След шест години Кувър осъзнал истинския потенциал на това вещество, което не изисква нито нагряване, нито натиск, и на света се появява суперлепилото.
Интересно е, че по време на виетнамската война суперлепилото е използвано за лечение на открити рани и спиране на кръвотечения. Изобретението, което трябвало да подобри свойствата на оръжието, спасявало живот.
Самозалепващите се стикери
Макар че това изобретение дължим на американския химик Спенсър Силвър, идеята за създаването на самозалепващите се стикери принадлежи на Артър Фрай. През 1968 г. Силвър работел над създаването на висококачествено, неоставящо следа лепило, което пасвало идеално при работата с хартия. То било достатъчно силно, за да задържи хартията на повърхността, но достатъчно слабо, за да не я повреди при отлепване. Никой в компанията, където работел Силвър, обаче не се заинтересувал от творението му. Докато един от неговите колеги – Артър Фрай, не решил да го използва за поставяне на маркерите в псалтира в църковния хор, където пеел. Впоследствие идеята придобила популярност.
Мастиленоструйният принтер
Принципът на мастиленоструйния принтер е открит от инженер на компанията Canon, който случайно допрял горещ поялник до химикалка. След няколко мига се появило мастилото и това дало идеята за създаването на мастиленоструйния принтер.
Динамит
Откриването на динамита принадлежи на Алфред Нобел, който работел над веществото нитроглицерин. Нобел разработвал формула, за да направи веществото по-безопасно за работа, тъй като то се отличавало с нестабилност и можело случайно да се взриви. В даден момент на пода паднало малко от него и тъй като там имало дървени стърготини, това му придало стабилност и нитроглицеринът не се взривил. По-късно Нобел подобрил формулата, като добавил в нитроглицерина аморфен силициев диоксид и се появил динамитът.
Вазелин
През 1859 г. на английския химик Робърт Чезбро, който мечтаел да стане петролен магнат, неочаквано му провървяло. Той забелязал, че много работници се оплакват от восъчно вещество, което наричали парафин и което се натрупвало в нефтените помпи. Чезбро взел от това вещество и започнал да експериментира.
Химикът забелязал, че нефтеното желе прекрасно заздравява рани и порязвания, и му дал името „Вазелин” (от немското Wasser – вода, и гръцкото Elaion – масло). Вазелинът се купувал за всевъзможно приложение, като се започне от почистване на носа и се стигне до почистване на мебели. А изобретателят толкова вярвал в изцелителната му сила, че в продължение на години изяждал по лъжичка вазелин, докато не починал на 96 години.
Виагра
Виаграта първоначално е създадена за лечение на стенокардия от двама изследователи от фармацевтичната компания Pfizer. Когато изучавали страничните му ефекти, те открили, че препаратът предизвиква добра ерекция. С това изпитанията завършили и започнали други… за лечение на еректилната дисфункция. През 1998 г. виаграта е одобрена от Управлението по контрол на хранителните продукти и лекарствата.
Неръждаема стомана
Когато ви поднасят неръждаема вилица по време на храна, вече ще знаете, че сте задължени на американския металург Хари Бриърли, който създава неръждаемата сплав. Когато на Бриърли била възложена задачата да създаде стомана за оръжия, която да не се поддава на корозия, той започнал да комбинира различни количества хром със стомана.
През 1913 г., когато смесил 0,24% въглерод и 12,8% хром, на света се появила неръждаемата стомана, която била устойчива дори към киселини като оцет и лимонов сок. После изобретателят установил, че сплавта е идеална за кухненски прибори.
ЛСД
Откриването на ЛСД – диетиламид на лизергиновата киселина, станало, когато швейцарският учен Алберт Хофман търсел препарат, който да облекчава родилните болки. Синтезирал веществото, но не открил в него нищо забележително. Чак през 1943 г. Хофман установил истинските свойства на съединението, като го погълнал случайно, докато работел без ръкавици.
По пътя към дома си той забелязал „непрекъснат поток от фантастични картини, необичайни форми с интензивна игра на цветове”. През 1961 г., когато Ричард Олпърт приложил ЛСД върху 200 доброволци, той отбелязал, че 85% от тях говорели за „най-познавателния” опит в живота си.
Пакетчето с чай
Създаването на чаеното пакетче принадлежи на Томас Съливан, който работел като продавач в нюйоркски магазин. Той решил, че много по-удобно е да слага чая на клиентите в копринени торбички и скоро продажбите литнали до небесата, но не продажбите на чая сам по себе си, а точно на чая в пакетчета. Оказало се, че клиентите пускали цялата торбичка в гореща вода и резултатът им харесал.
Микровълновата печка
През 1946 г. американският инженер Пърси Спенсър тествал устройството магнетрон, което излъчвало микровълни, когато забелязал, че парчето шоколад в джоба му се разтопило. Той предположил, че причина за това е магнетронът, и проверил теорията си, като поставил върху устройството царевица за пуканки. След като получил пуканки, Спенсър решил да си приготви яйце, но то се взривило.
Макар че това създало голяма бъркотия, той разбрал, че нискочестотната микровълнова енергия може да е от полза за бързото приготвяне на храна. И започнал да работи над практическото прилагане на устройството, което се появило като микровълнова печка през 1947 г.
