10 странни неща, които умеят дърветата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Растенията са неподвижни и практически не встъпват във взаимодействие с човека.

Но не бива да ги игнорираме – при определени обстоятелства всяко дърво може да действа не по-зле от професионалист.

Умеят да се взривяват

Така нареченото динамитно дърво хура (Hura Crepitans) изглежда доста внушително, а стволът му е осеян с бодли.

То дължи названието си на необичайния начин за размножаване – зрелите плодове експлодират, изхвърляйки семената със скорост 240 км/ч и се разпръскват в радиус 40 метра във всички посоки.

Подобни природни творения следва да се заобикалят отдалече, за да не получите неволна травма.

Ползват услуги на телохранители

Повечето растения не могат да се защитават, но природата все пак ги е дарила с някои средства за предпазване. Някои растения буквално се покриват с цяла армия насекоми в качеството на телохранители.

Най-ярък пример на подобно сътрудничество е съюзът между акацията и мравките. Един от видовете акации, който вирее в Африка и тропическите гори на Америка, осигурява идеални условия за обитание на мравки – мощни бодли, разположени по ствола, служат за идеално убежище, а специалният изработван от растението нектар – за хранителна смес.

В замяна мравките даряват растението с охрана, нападайки всичко, което може да представлява опасност – от малки насекоми до тревопасни животни.

Могат да се самоубиват

На Мадагаскар расте нов вид гигантска палма самоубиец. Тези дървета, достигащи 20-метрова височина, изразходват цялата си енергия за цъфтеж, който става край на жизнения им цикъл.

Изпълнили свещения си дълг за размножаване, те загиват. Интересно е, че „суицидните“ наклонности на палмите са станали ясни сравнително скоро. Преди всичко това е свързано с достатъчно дългия живот на растенията – 100 години.

Почти са безсмъртни

Стария Тики е най-старият смърч, съхранил се до наши дни на планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция. Възрастта му е 9550 години, именно от времето, когато преди 10 000 години ледниците от последния ледников период са отстъпили от Скандинавия.

Тайната на неговото дълголетие се крие в така нареченото клониране или вегетативно размножение – всеки път, когато стволът загине, нов израства от корените, които се явяват най-древната част на дървото.

Синтезират тор

Учените са открили у някои видове увредени дървета интересна особеност – те започват да „улавят“ азота от въздуха и да го отдават през корените в земята.

Азотът, влизащ в състава на много торове и добавки, се явява важно хранително вещество за дърветата, той е необходим за растежа, формирането на плодовете, а също за бързо възстановяване. Следва да отбележим, че в този период се повишава поглъщането на въглерода от атмосферата, който също увеличава шансовете за възстановяване.

Умеят да ампутират крайниците си

Дърветата не ползват услуги на лекари, но съществува механизъм, позволяващ им да изолират („ампутират“) увредена част. Дървото реагира на полученото увреждане с максимално бързо блокиране на жизненоважни проводящи системи.

Значителни участъци престават да получават вода и дървесни сокове. По този начин, ако в „раната“ попаднат различни вредни микроорганизми, те могат да се разпространят по цялото дърво.

Умеят да крещят

Френски учени са фиксирали ултразвуков сигнал, излизащ от дърветата по време на суша. Те твърдят, че дърветата в стресови ситуации издават звуци, които могат да се регистрират и да се възприемат като признаци на опасен за растенията дефицит на вода.

В ствола на дървото водата и редица други вещества се изкачват по мрежа специални съдове, наречени ксилеми. За да се достави вода към върха на дървото, налягането в тази система трябва няколко пъти да превишава атмосферното.

Когато настъпи суша, водата не стига за изпълване на целия обем на ксилема и започва процес на образуване на мехури (кавитация), който е пагубен за дърветата. Кавитацията се съпровожда с високочестотен сигнал, който учените успели да фиксират.

Общуват помежду си

Дърветата, както и животните, общуват помежду си, макар и не в човешкия смисъл на тази дума. Основоположникът на тази теория проф. Сузана Симард твърди, че някои дървета оцеляват благодарение на взаимното сътрудничество и подкрепа, изразяващи се в предаване на основни хранителни вещества помежду си.

Използвайки мрежата, създадена от симбиотичните гъби, дърветата в горската екосистема могат да подхранват млади растения, а също да предават вода и въглерод. Симард е издигнала теория за т.нар. матриарси, най-големите и мощни дървета, около които се формират млади израстъци. В случай на смърт на майчинското дърво шансовете на младите за оцеляване силно намаляват.

Могат да… подпалят гората!

Някои видове евкалипт дължат прозвището си „бензинови дървета“ на запалимо вещество и газа, който отделят през целия си живот. Достатъчна е малка искра или удар на мълния, за да пламне всичко наоколо.

Но с това огневият арсенал не приключва – в листата на дърветата също се съдържат горящи вещества, които не се разграждат дълго време и могат да се явяват причина за по-нататъшното разпространение на пожара.

Помнят откъде са родом

При изучаване на генетично идентични тополи изследователите от университета Скарбъроу в Торонто (Канада) са открили, че в зависимост от мястото на произход образци различно реагирали на суша и други климатични изменения.

Изследователският екип стигнал до извода, че тази разлика се дължи на молекулярната памет независимо от изначалната генетична съставка. В момента изучаването на този феномен продължава.

Категории на статиите:
Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори