100 години по-късно предсказанията на Циолковски са изключително точни

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Циолковски и МКС
Циолковски и МКС
Ивайло Красимиров

В ранните години на XX век руски учен, известен в наше време като „бащата на астронавтиката и ракетната наука“, пише труд посветен на това, какъв би бил животът в космоса в по-далeчно бъдеще.

Константин Циолковски (1857-1935) предполага, че до 2017 година войните и конфликтите ще бъдат елиминирани от „световно правителство“. Той предполага също, че по това време човечеството ще има технологията да пътува отвъд пределите на Земята.

Това, впрочем се превръща в реалност 60 години след написването на тази прогноза. Колко точни са другите му прогнози за 2017-та, след като тя отмина?

Какво прави историята на Циолковски (“Извън Земята“) толкова интригуваща?

В своята творба ученията създава дрийм тим (художествена измислица) от реално съществуващи брилянтни умове на човечеството от XVI до XX век, които са в състояние да конструират ракета, можеща да достигне орбита.

Ученият включил в екипа Галилео Галилей (1564-1642), Исак Нютон (1642-1727) и себе си под псевдонима Иванов.

Използвайки гласовете на тези легенди в науката, Циолковски описва не само практическите аспекти, но също усещанията и емоциите на живота в космоса. Което всъщност е невероятен полет на въображението.
Нека видим как мисловният експеримент на Циолковски се вписва в реалността.

Идеята на Циолковски за космически кораб от 1883 г (Wikimedia)

Идеята на Циолковски за космически кораб от 1883 г (Wikimedia)

Гледката от ракетата

Космическите пътешественици често са зашеметени от красотата и крехкостта на Земята, когато гледат от орбита, затова преживяват когнитивна промяна в осъзнаването.

Това е известно като „Ефект на погледа отгоре“ и мнозина астронавти и космонавти докладват за такова преживяване още от 60-те години насам: осъзнаване на Земята като самотна и крехка топка на живота в безкрайната бездна.

Циолковски е предвидил това. В „Извън Земята“ Нютон предупреждава екипажа на ракетата, че гледката на Земята може да е съкрушителна и объркваща. По-нататък в повествованието действително следват смесените реакции на астронавтите:

„Хората бяха зашеметени от гледката, някои се чувстваха изтощени и се отдръпнаха от илюминаторите (…) Други се взираха развълнувано и се местеха от амбразура на амбразура с викове на изненада и наслада.“

Това, което героите на Циолковски все пак не преживяват, е друг аспект на „Ефекта на погледа отгоре“: осъзнаването, че националните граници и земните конфликти са абсолютно безсмислени.

Но това е, защото в художествената измислица на Циолковски космонавтите вече живеят в обединен и мирен свят, нещо далеч от точката, на която се намираме ние в момента.

В космоса всички са равни

Циолковски вярвал, че липсата на гравитация изтрива социалните класи и промотира равенство.

В орбита енергията от Слънцето е в изобилие и е безплатна. Необходими са малки усилия за преместване на тежки маси, така че конструкцията е евтина. Облеклото не е необходимо, защото температурата лесно може да се регулира до приятните 30-35 градуса по Целзий. Леглата и завивките са в историята.

Вече няма разлика между ресурсите достъпни за бедни и богати – всеки може да си живее в собствен палат с микрогравитация.

Колкото и да е привлекателна тази визия обаче, космическите пътувания засега са резервирани само за най-богатите личности и нации и човечеството рискува достъпът до космическите ресурси да задълбочи, вместо да изглади, неравенството на Земята.

Орбитална диаспора

След като нашите изследователи са тествали успешно своята ракета, те споделят технологията си с всеки, който иска да мигрира в космоса.

Хиляди ракети са изстреляни в геостационарна орбита – там, където днес са повечето от нашите телкомуникационни сателити, на около 35 000 км над повърхността на Земята.

Колонизаторите построяват орбитални „зелени“ хабитати. Всеки от тях е цилиндър 1,000×10 метра и приютява 100 души. Пълна с почва тръба минава през центъра и поддържа процъфтяваща екосистема от плодове, зеленчуци и цветя.

Без годишни сезони или вредители има предостатъчно храна за колонизаторите – вегетарианци целогодишно.

В реалността хората започват да живеят в космоса много по-рано от прогнозата на Циолковски. Първата космическа станция Салют 1 е изстреляна през 1971 г.

Международната космическа станция е постоянно обитавана от астронавти от различни страни през последните 17 години. Но няма обръч от хабитати в орбита, където хората могат да избягат от трудностите на земния живот.

Сега вече знаем, че микрогравитацията има сериозни ефекти върху човешкото тяло, включително отслабване на костите и влошаване на зрението. Животът в космоса означава също и излагане на опасни количества радиация.

Във всеки случай пътуването в космоса е ограничено до микроскопична част от населението на Земята.

Добив на ресурси от Слънчевата система

Разбира се, за да се поддържа животът в орбита, описан от Цилоковски, са необходими ресурси.

Нютон и неговият екипаж се научават как да улавят метеорити и разбират, че те съдържат големи количества ценни минерали, желязо, никел, силиций, алуминий, различни оксиди, графит и много други.

Нютон казва, че от тези минерали, може да се добиват строителни материали, кислород за дишане, почва за растенията и дори вода.

Докато орбиталните колонизатори изграждат своите хабитати, ракетата се отправя към астероидния пояс между Марс и Юпитер. Бързо проучване показва:
[… ] неизчерпаем източник на материал за колониите отвъд земната орбита.

Всъщност Циолковски е много прав за важността на добива на ресурси от космоса за бъдещата космическа икономика. Тук неговото предсказание и действителността са много близо, въпреки че все още има дълъг път докато технологията позволи на правителства и частни компании да стигнат до богатите на ресурси астероиди

Напускане на Земята

Преди сто години Циолковски си е представял как животът в космоса ще създаде идилично егалитарно общество, в което хората живеят в зелени хабитати и черпят от неизчерпаемата енергия на Слънцето.

Вместо това, в орбита имаме космически отпадъци от ракети и сателити, които се разпадат до все по-малки фрагменти, отразяващи пластмасите, които замърсяват океаните тук на Земята

Докато завладяването на космоса с цел печалба се съревновава с идеята за космоса като наше общо наследство, е добре да помним, че има и алтернативни визии за бъдещето на нашето общество, други светове, към които можем да се стремим.

Има и нещо, в което сме надминали визията на Циолковски. На финала на „Извън Земята“, неговият космонавт – учен говори за пътуване от Меркурий до Пръстените на Сатурн.

До 2018 г. космическият кораб Вояджър е пътувал не просто извън Земята, а извън пределите на Слънчевата система.

Автор: Алис Горман, катедра Археология и Космически изследвания на Университета Флиндърс.

Статията е оригинално публикувана в The Conversation.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори