На плоския връх на стръмен хълм в отдалечена местност в Северна Япония се намира гробницата на пътуващ овчар, който преди около 2000 години се е заселил на това място, за да отглежда чесън.
Овчарят се влюбил в Миюко, дъщеря на местен фермер. Те имали три деца, а овчарят починал на достолепната възраст от 106 години. В планинския район Шинго овчарят е запомнен като Дайтенку Таро Джурай. Останалата част от света го познава като Исус Христос.
Излиза, че Исус от Назарет, Спасителя в християнската религия, не е умрял на кръста, както се е смятало досега. Според местен японски фолклор на кръста бил разпънат по-малкият му брат Исукири, чието отрязано ухо е погребано в съседна могила в Япония.
В затънтеното овчарско селище има само един християнин, а в радиус от 30 мили дори няма църква, но това не пречи местността Шинго да е известна като Кирисуто но Сато (Градът на Христос). Мястото се посещава всяка година от над 20 000 пилигрими. Наблизо има и музей, наречен Легендата за Христос.
В Шинго историята звучи така: Исус посетил Япония за първи път, когато бил на 21 години, за да учи теология. Това се случва в така наречения период „загубените години“ – 12 години, за които в Новият завет няма информация за местонахождението на Исус. Там Христос станал последовател на известен учител близо до планината Фуджи, изучавайки японския език и източната култура като цяло. На 33 години се завърнал в Юдея.
Исус станал проблем за римските власти, бил арестуван и осъден на разпъване на кръст по обвинения в езичество. Но измамил властите, като се разменил с по-безизвестния Исукири. За да избяга напълно, Христос отишъл отново в Япония, носейки със себе си само два „сувенира“ – едното ухо на брат си и кичур от косата на Дева Мария.
След като стигнал селището Шинго, Исус се отдал на живот в изгнание, приел нова самоличност и направил семейство. В селото се говори, че животът му е минал в помощ на нуждаещите се. Косата му била побеляла, носел роба от много пластове, а селяните забелязвали най-вече носа му – в брошура в близкия музей се казва, че той е имал репутацията на „дългонос гоблин“.
Когато Исус починал, тялото му било оставено на върха на хълма за четири години. След това, в крак с обичаите на времето, костите му били събрани и погребани в могила – в момента над нея има дървен кръст…
От музея твърдят и че в местния диалект се съдържат думите aba и gaga (майка) и aya и dada (баща), които са по-близки до иврит, отколкото до японски. Старото име на селото – Хераймура – може да бъде проследено до ранната диаспора на средния изток.
Невероятната теория сякаш се подклажда през 2004, когато израелският посланик Ели Коен (Eli Cohen) посещава гробниците в Шинго и посвещава паметна плоча на иврит в чест на връзката между Шинго и Йерусалим. Обяснението за плочата било, че тя представлява по-скоро символ на приятелство, отколкото потвърждение на легендата.
Ключът за разкриването на истинността на легендата най-вероятно е бил древен свитък, за който се смята, че е бил последният завет на Христос, диктуван от самия него малко преди смъртта му. Според музея свитъкът е открит през 1936 г. от „археолози, принадлежащи към международно общество за изследване на древната литература“. Свитъкът е разрушен по време на Втората световна война…
Въпреки многото съмнения относно истинността на легендата в подкрепа на нея трябва да се спомене, че хора от рода Савагучи (дългогодишните собственици на земята, на която се смята, че е живял Исус) са имали сини очи – нещо, което е, меко казано, необичайно за японците. Според историка Банзан Тоя (Banzan Toya) това е доказателство, че тези хора са родственици на Исус и Миюко, която е още позната като Юмико, Мийо и Марико.
Юничиро Савагучи – най-възрастният член на семейството, за което се смята, че произлиза от Исус – почита празниците като всеки обикновен японец. Той е чиновник в кметството и никога не е чел Библията или посещавал църква.
„Аз съм будист“, казва той. На въпроса, дали вярва, че е родственик на Исус Христос, той отговаря, че не знае.
Според Крис Карлсен, който преподава английски език в местността, японците са доста тактични, когато става въпрос за противоречиви теми. „Гробницата на Христос е дала на Шинго чувство за идентичност. Ако важна фигура като г-н Савагучи отхвърли легендата, той ще изглежда като предател за града“, завършва Карлсен.
