5 прогнози, в които всички вярват, но може да не се сбъднат

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Public Domain
Public Domain
Антония Михайлова


Колко от предишните прогнози за бъдещето така и не са се сбъднали? Но чуваме все нови и нови и продължаваме да им вярваме.

Без да пренебрегваме това, което ни казват за утрешния ден, нека внесем известна частица съмнения в текущите прогнози.

Изкуственият интелект не е толкова близо, колкото изглежда

Всички слушаме постоянно за изкуствения интелект. Какво мислите за него? Смятате ли, че в нашия свят скоро ще се появят машини, способни да мислят като нас и които ще представляват за нас заплаха?

Стивън Хокинг, Елън Мъск, Бил Гейтс казват, че изкуственият интелект едва ли не е главната заплаха за човечеството. Американският изобретател и футуролог Рей Курцвейл прогнозира, че още към 2029 година ще се появят машини, които ще преминават теста на Тюринг, а през 2040 изкуственият интелект ще превъзхожда човешкия милиарди пъти.

Това е сравнително скоро. Ако прогнозите се сбъднат, повечето от нас ще го видят с очите си. Както например през март тази година видяхме знаковата победа на AlphaGo над човек. Победа в игра, която досега се смяташе за неподвластна на компютрите. Също както е непостижима за машините човешката интуиция, необходима за игра на Го.

Ако изкуственият интелект е вече близо, до да изясним какво все пак се разбира под тези думи. Всъщност няма дори единно мнение по въпроса. Под словосъчетанието „изкуствен интелект“ обикновено се подразбира една от три негови прояви.

Първата е тяснонасочен интелект. Той всъщност вече съществува. Когато в новините се казва за съществуващи машини с изкуствен интелект, то се има предвид именно той. Той печели срещу световния шампион по Го, самостоятелно паркира коли и скоро окончателно ще се засели в нашите телефони като помощник и асистент.

Общият изкуствен интелект, който съответства на „естествения“, тоест на човешкия, присъства в статиите, посветени на бъдещето. Той още не е създаден. Това е интелектът на човекоподобни роботи, които като цяло ще приличат на нас.

И накрая – свръхинтелект. Именно той може, според опасенията на много футуролози, да унищожи човечеството. Това е интелектът SkyNet. Интелект, чиито възможности ще надминат човешките. Ние добре се справяме в създаването на тясно насочени системи. Компютрите вече са ни надминали в някои насоки – например добре играят на игри, обработват информация и дори ни подражават.

Тези забележителни работи, които толкова приличат на хората, отговарят правилно на въпроси и разпознават събеседника, са само големи и съвършени играчки. Те не са способни да мислят и разбират това, което говорят. Те притежават мощни процесори и се ръководят от сложни програми. Но нямат дори намек от самосъзнание.

Мисленият експеримент „Китайска стая“ на известния философ Джон Сърл все още е актуален. Представете си, че не знаете китайски език, но си кореспондирате с китаец на китайски. Отговаряйки на въпросите на събеседника, вие се ръководите от инструкции, в които предварително са посочени отговорите на всички възможни въпроси на събеседника ви.

Като получите от него йероглифите с въпроса, вие търсите в инструкцията указание кои йероглифи да изберете за отговор. Събеседникът ви може никога да не разбере, че не знаете китайски език. А вие никога да не разберете за какво е бил разговорът.

Човечеството бързо напредва в развитието на интелектуалните системи, но до момента, когато те ще надминат своите инструкции и ще започнат да мислят самостоятелно, е още далече.

Роботите няма да ни лишат от работа

Свят, в който всичко се върши от роботи, а човекът, забравил всичките си грижи, се наслаждава на щастлив живот, е бил мечта на футуролозите от миналото. Днес такова бъдеще изглежда кошмар.

Тоест там пишат колко милиона души ще останат без работа само след няколко десетки години. Списъците с професии, които ще изчезнат в бъдеще, препълват интернет.

Има всички основания за песимистични прогнози. Докладът Future of Jobs, подготвен от Световния икономически форум, подля масло в огъня. Още в близките години ще бъдат загубени около пет милиона работни места.

Да потърсим контрааргументи. Марк Андрийсен, венчърен предприемач, легенда на Силициевата долина и един от основателите на Netscape Communications, ни напомня думите на известния икономист от миналото Милтън Фридман: „Човешките потребности и желания са безкрайни, а това значи, че винаги ще има нещо, с което можем да се заемем.“ А това значи, че хората няма да останат без работа. Ето четири негови аргумента.

Първо, роботите не са толкова съвършени, както си мислят хората. В близките няколко десетилетия едва ли нещо ще се промени. Марк е инженер и сигурно може да му се вярва. Засега между това, което умеят да правят хората, и което умеят да правят роботите, има огромна пропаст. И прескачането ѝ, тоест създаването на напълно универсални роботи, които биха могли да заменят човека, не е толкова лесно.

Дори когато те станат доста по-съвършени, ще останат много неща, които те няма да могат да вършат. Те няма да могат да творят, да раждат нови идеи, да създават произведения на изкуството. И това е вторият му аргумент. Казано по-просто, те не са способни да мислят нестандартно. И засега учените не знаят как да поправят това.

Трето, в условия, когато роботите правят достъпни много блага (вещи, услуги), ще нарасне търсенето на това, което роботите принципно не могат да правят, а го може само човекът. Той дава за пример падането на стойността на звукозаписите при едновременен ръст в концертите. Ние повече харесваме живата музика и живите музиканти. Едва ли в близко време ще идем на концерт на рок група, състояща се от роботи, освен от интерес.

И накрая, четвърто, сега са създадени такива работни места, за които преди 100 години никой не би и помислил. Хората от миналото силно биха се учудили, като разберат с какво се занимаваме днес. Така ще бъде и в бъдеще.

Безпилотните автомобили няма да се появят скоро по улиците

Останаха малко производители на автомобили, които да не са пристъпили към тестването на безпилотни технологии. Това, че в бъдеще заедно с колата ще си купуваме и личен шофьор, вече е ясно. Но колко да чакаме този момент? Изглежда, подобно бъдеще може да настъпи още утре, но не.

Първите, които отложиха настъпването на безпилотното бъдеще, бяха от самия Google. През март тази година Крис Урмсън, ръководител на проекта за самоуправляеми автомобили, заяви, че изцяло автоматизираните транспортни средства ще станат достъпни поне след 30 години.

Експертите Ниди Карл (Изследователски център RAND) и Едуин Олсън (университет на Мичиган) обясняват защо е така.

Компаниите, разработващи безпилотни автомобили, прилагат различни подходи към осигуряването на автономност на своите робокари. Подходът на Google – компанията, която вероятно е най-напред от всички в тази насока – съчетава приложението на различаващи препятствия сензори и предварително разработени и качени в паметта на автомобила 3D карти.

Тоест, преди автомобилът да излезе на улицата, по него трябва да премине екип от инженери на Google и да събере информация за всичко, с което автономният автомобил ще се срещне на пътя. Въз основа на тези данни се създават карти. Това са специализирани карти за колата, на които е обозначено всичко – от кръстовищата до пожарните кранове. И това е изключително трудоемък процес.

В бъдеще в компанията се надяват, че автомобилите ще могат сами да събират необходимата информация и да я предават в отдела за картография. Днес това е излишно натоварване на процесора на колите.

Друго препятствие пред широкото използване на безпилотни автомобили се явяват самите хора. В процеса на движение на роботизирания автомобил му се налага да си взаимодейства с водачите на други коли и пешеходци. Тяхното поведение трудно може да се предскаже от компютъра. А грешката тук може да струва човешки живот.

Да добавим, че в този план безпилотните летящи дронове имат по-малко препятствия в приложението. Човекът така и не е създал все още летящи коли, затова въздушните трасета може да са мястото, където безпилотните апарати ще господстват.

Препятствие се явяват и метеорологичните условия. Не само човекът се ориентира зле при лошо време. При снеговалеж и дъжд сензорите на автомобила също губят чувствителност.

Не е решен и проблемът с киберсигурността на автомобилите. Засега не е изключена вероятността безпилотната кола в определен момент да стане пилотирана. Само че в този случай няма да я управлява самият шофьор, който се носи със скорост 100 километра в час, а злосторник, който ще стои вкъщи пред своя компютър.

Остават нерешени и много правни въпроси за използването на безпилотните автомобили. Например кой ще носи отговорност за щетите, причинени на автомобилите? Собственикът или производителят, който е написал програмата?

Интернет търговията няма да измести обикновените магазини

Все повече хора си поръчват стоки и услуги чрез интернет. Това е удобно, не отнема много време, а понякога е и значително по-евтино от покупката в традиционен магазин. В САЩ, където в много сфери изпреварват останалия свят, интернет търговията съществено променя градската среда. Верижни магазини се закриват, не издържайки на конкуренцията. Търговски центрове не могат да излязат на печалба и също се закриват.

Остава да добавим тук изборът на стока с шлем за виртуална реалност и доставка на покупката от безпилотен апарат и да нарисуваме съвсем чуден свят, в който няма да ни се налага да обикаляме по магазините изобщо.

И все пак първото което няма да позволи на обичайните магазини да изчезнат напълно, е това, че те се вписват в така наречената концепция „трето място“. Ако първото и второто място се заемат от къщата и работата, то третото място са публичните пространства, където хората се срещат и общуват.

Много хора се привличат от шопинга не от самата цел за придобиване на стоки, а от самия процес. Изборът на стока чрез интернет не може да замени неделния поход в търговския център. Не всички искат да си стоят пред компютрите вкъщи.

Търговските центрове и магазини не са единствените „трети места“ в града – клубове, кафенета, театри понякога може да не са по джоба, а паркове и градини може да са недостъпни поради териториалната им отдалеченост.

Очевидно разбирайки, че времето на магазините все още не е отминало, японската компания Hitachi разработва робот, който ще помага на хората в реални, а не във виртуални магазини. Роботът EMIEW, чиято трета версия беше представена през април тази година, самостоятелно открива купувача, който се нуждае от помощ, и го консултира по интересуващата го стока. Компанията разработва робота от 2005 година и не възнамерява да спира.

Не бива да забравяме, че телевизията, която ни е позволила да гледаме филми у дома си, не е изместила киносалоните, както и те на свой ред не са унищожили театрите. Новите възможности се вписват в обичайния бит на хората, заемайки своята ниша. Магазините се променят, губят част от продажбите, но все пак ще останат.

Колонизирането на Марс е практически нереално

Това, че човечеството трябва да си намери още една планета и да я засели, вече е станало аксиома. Стивън Хокинг призовава да си търсим в Космоса нова планета. Елън Мъск работи над въпроса да изпрати първите колонизатори на Марс. Животът в два дома за човечеството би бил интересен и може би – по-сигурен.

Смята се, че втори такъв дом трябва да ни стане Марс. Ако ние – Земята и земляните – загинем, то Марс и марсианците да оцелеят и да продължат съществуването на цивилизацията.

Само си представете – градове като на земята, междупланетни пътешествия и междупланетен интернет, летни отпуски при баба на Земята. И пълна с вода долина Маринър (в бъдеще – вероятно и море Маринър), и курортни градове на брега. И разбира се, цъфнали дръвчета край подножието на най-високия вулкан в Слънчевата система – Олимп. Доколко това е реално?

Възможно е да успеем да построим обитаеми бази на Марс. Вероятно ще намерим хора, които ще се съгласят да напуснат Земята, за да прекарат живота си в метални капсули на повърхността на безжизнена планета или – обратно, да се спасяват от радиация в подземни пещери.

Ако искаме, то ще се намерят и средства, за да се изпращат периодично транспортни кораби с оборудване, инструменти и всичко останало, което може да се направи на Земята, но не може да се направи на Марс. Но няма да постигнем целите, за които беше споменато по-горе.

В случай на гибел на човечеството на Земята марсианската колония ще прекрати своето съществуване след известно време. А дори ако колонизаторите успеят да оцелеят, едва ли ще успеят да възродят човешката цивилизация в условията на Марс.

Наскоро Елън Мъск предложи да взривим термоядрени бомби над марсианските полюси. Това ще позволи да се затопли повърхността на планетата и да се направи тя по-годна за живот в бъдеще.

Робърт Зубрин, инженер и ръководител на „Марсианско общество“ – организация, която изучава възможностите за усвояване на Марс, предлага в продължение на 50 години да хвърляме астероиди на повърхността на планетата.

Има дори предложения да „бутнем“ на Марс неговите спътници – Фобос и Деймос. Фобос във всеки случай трябва да падне на Марс, а Деймос се отдалечава от него. Падането на голям обект трябва да нагрее планетата.

По оптимистичните виждания на Зубрин тераформирането на Марс в земеподобна форма ще отнеме хиляда години. Това дори  е по-малко от цифрите, които назовават други учени – между 20 000 и 100 000 години.

Само че ако оперираме с хилядолетни времеви рамки, то за това време можем да си намерим по-годна за живот планета край други звезди и да изпратим там експедиция, а Марс да запазим в автентичния му вид.

И все пак, във всички прогнози, колкото и фантастични да изглеждат те, има безспорна полза. Ние по-често се замисляме какво ни очаква и търсим решение на проблемите, които ни изглеждат непреодолими.

Naked Science

Категории на статиите:
Футурология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори