5 въпроса на здравия разум, които ще ви извадят от прекомерното мислене и безпокойство

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

pixabay.com
pixabay.com
Ивайло Красимиров

Много часове могат да бъдат изгубени в прекалено обмисляне. Това е част от характеристиката на тревожния ум, който никога не млъква. Понякога единствения начин да намерим покой е да си зададем правилните въпроси на „здравия разум.“

Ако сте нервни и тревожни, разбирате проблема за прекаленото обмисляне. Знаете как негативните мисли могат да превземат целия ни ден. Ако си кажем, че това е просто тревога и е нормално, подценяваме ситуацията. Опасенията за това, какво може да се случи, какво е трябвало да се случи и как някой ни възприема е нещо твърде голямо за справяне.

Време е да си зададем няколко въпроса на здравия разум, за да се изправим лице в лице с истината и да стигнем до дъното на проблема с владеещите ни опасения.

Въпроси на здравия разум, които поставят под въпрос нашето безпокойство

Не е достатъчно да търсим помощ с лекарства и терапия. Понякога трябва да се погледнем и да преодолеем това изцеждащо безпокойство. Един от начините да стане това е да си зададем въпросите на здравия разум, които се противопоставят на нашите страхове.

„От какво се страхувам?“

Безпокойството е страх, обикновен и прост. Така че, от какво те е страх? Какво е толкова страшно, че да те спира да правиш това, което знаеш, че трябва да правиш? Дали е отлагане? Наистина ли те е страх да завършиш задача, докато нещо ужасно се случва на заден план?

Този въпрос поставя страховете ни в лицето ни и ни принуждава да видим какво наистина ни тревожи. Помага да видим истината, скрита зад прекомерното обмисляне.

Да живеем върху неща, които още не са се случили или никога няма да се случат е просто смешно, ако трябва да бъдем честни. Така че, от какво те е страх? Открий го, погледни го и го остави настрана.

„Това истински проблем ли е?“

Вероятно ви е писнало от хора, които сравняват вашите проблеми с други, но в случая е уместно. Представете си истинските тревоги на древните хора – търсене на храна, строене на подслон, постоянна война с хищници и врагове. Това е доста съществено, нали?

Да погледнем сега собствените си опасения в модерните времена.

Не казваме, че нямаме проблеми, а само, че трябва да се запитаме доколко тези проблеми са истински. Сложете ги в перспектива на базата на това, което вече имате и това ще ви помогне да рамкирате точните въпроси и да елиминирате поне част от мисловното предъвкване на неща, които, да бъдем честни, не са особено важни.

„Трябва ли да пусна нещо да си ходи?“

Понякога премисляме толкова и се тревожим за разни неща, защото сме се провалили да пуснем нещо да си ходи, нещо от нашето минало. Дълбокото обмисляне на отминала травма или обстоятелства може да превземе огромна част от деня ни. Още преди да разберем какво се случва вече сме в лапите на безпокойството и формулираме планове как не допуснем обстоятелствата от миналото да се случат отново.

Това е нещо като да се придържаме към страха на базата на нещо нездравословно, от което не искаме да се откажем.

Погледнете добре какво е превзело ума ви. Вижте хубаво дали няма скелети или гнили корени на предишни преживявания, които живеят в ежедневните ви мисли. Огледайте ги добре и ги разкарайте – може би трябва да ги изгорите и да разпилеете праха им във ветровете на миналото. Ако си го представите, това може да ви помогне да се чувствате отново свободни.

„Готов ли си?“

Понякога премислянето идва от липсата на подготовка. Дори да смятате, че сте направили всичко преди презентация или среща, може нещо да липсва. От друга страна, можете да сте абсолютно подготвени, да няма нищо повече, което да можете да направите и пак да сте тревожни. В такъв случай погледнете назад към подготовката/фактите и си напомнете, че сте подготвени и сте достатъчно добри за изпълнението на задачата.

Задайте си този въпрос и бъдете честни. Само тогава ще видите истината и ще спрете демона на тревогите, който ви кара да се чувствате некомпетентни. Най-лошото от всичко е загубата на време, която безпокойството причинява.

„Загубил ли си контрол?“

Възможно ли е да сте загубили контрол върху мислите си като в заклинание? Възможно е, когато сте започнали да се безпокоите, да сте излезли извън тангентите и да се тревожите за съвсем други неща. В крайна сметка сте се озовали на напълно различно място от това, на което сте започнали.

Не, тревогите никога не са добро нещо и опасенията никога не трябва да получават шанс да тичат безразборно из главите ви, но когато попаднете в капана на безпокойството, обикновено е доста трудно да се успокоите.

Ако сте в ситуация на прекомерно мислене и предъвкване на възможни проблемни комбинации, най-добре си задайте тези въпроси, медитирайте върху тях и прочистете съзнанието си.

Това ще позволи да рестартирате мислите си и да изчистите боклука, който се е натрупал. Въпросите помагат да откриете рамките на това, което в действителност се случва, когато прекалявате с мисленето.

Постави въпроса под въпрос

Когато нищо не помага, поставете под въпрос въпросите на здравия разум. Наистина ли се движите в правилната посока, когато търсите отговори? Каквото и да чувствате, трябва да се запитате, да се уверите, че сте готови да работите в посока намиране на решение, задавайки си тези въпроси.

Разстройствата с безпокойство и тревога са от най-лошите. Като се побърквате от прекомерно мислене и анализиране нанасяте поражения върху мозъка си. А това се отразява и на физическото ви здраве.

Помнете, нещата няма да се подобрят ако не търсите начин. Бъдете благословени.

Оригиналната статия е публикувана в learning-mind.com

Категории на статиите:
Психология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори