Забелязали ли сте, че някои от най-интелигентните и способни на дълбок размисъл индивиди, които познавате не се чувстват щастливи?
Може да имат всичката любов на света, партньор в живота, прекрасно семейство и успех на работното си място, но въпреки това има нещо, което обикновено ги кара да изпитват самота, тъга и отчаяние. Или както казва Ърнест Хемингуей: „Щастието у интелигентните хора е най-рядкото нещо, което знам.“
Ето 6 възможни причини, защо щастието у интелигентните хора е толкова рядък феномен:
Интелигентните хора анализират всичко прекалено много
Много хора с висок коефициент на интелигентност имат склонността да мислят прекалено много, непрекъснато да анализират всичко, което се случва в живота им и не само в него. Това е изцеждащо, особено ако мисловният процес те отвежда до нежелани и разочароващи заключения (обикновено става точно това).
Чували ли сте израза „невежеството е блаженство“? Определено е вярно – колкото по-малко разбираш, толкова си по-безгрижен и съответно – щастлив. Да можеш да разкриваш истинските лица на хората и скритите им мотиви е достатъчно натоварващо. Дори само това понякога те кара да си разочарован от целия свят. Не е нужно да споменаваме отражението на философските теми, глобалните проблеми и вечните дилеми в живота, които нямат решение.
Интелигентните хора имат високи стандарти
Умните знаят какво искат и не се примиряват с по-малко от това, независимо за коя сфера в живота говорим. Това означава, че за тях е по-трудно да бъдат удовлетворени с професионални постижения, връзки и буквално всичко, което има място в живота им.
Нещо повече, много хора с брилянтни теоретични умове се оказват не особено интелигентни на практично житейско ниво, имат странна и идеалистична гледна точка към света. Така, когато очакванията им се сблъскат със суровата реалност на живота, това неизбежно води до разочарование.
Интелигентните хора са прекалено твърди със себе си
Друга причина защо умните хора се провалят в усилието да бъдат щастливи е, че са прекалено стриктни и взискателни към себе си. Тук не става дума само за постижения и провали. Интелигентните, дълбоко мислещи индивиди често анализират себе си и собственото си поведение по толкова строг начин, сякаш целенасочено търсят неща, за които да се обвинят.
Понякога просто си лежиш в кревата и се опитваш да заспиш, когато внезапно извикваш в главата си ситуация (нещо, което вероятно се е случило отдавна – преди месеци или дори години), при която не си постъпил както е трябвало. Това е напълно достатъчно да съсипе съня ти и да отрови настроението ти. Интелигентните хора често преживяват такива спомени и връщания към собствените си грешки в миналото. А това култивира вина и други негативни емоции, което пречи на щастието.
Реалността не е достатъчна
Хората с висок коефициент на интелигентност никога не се отказват да търсят нещо по-голямо – модел, смисъл, цел. Най-дълбоките и най-мечтателните от тях не спират до тук – неуморните им ум и въображение не им позволяват да се отпуснат и да се наслаждават „на простите неща в живота.“ Тривиалната реалност е прекалено скучна за тях. Такива хора копнеят за нещо фантастично, идеално, вечно … и, естествено, никога не го намират в реалния свят.
Чувствал ли си се, сякаш не принадлежиш тук, че е трябвало да живееш в друга епоха или дори на друга планета. Дълбоко мислещите интелигентни хора постоянно се чувстват така. Как може да си щастлив, ако си чужд на света, в който живееш?
Липса на комуникация и разбиране
Да бъдеш напълно разбран от някого е едно от най-великите преживявания, които човешкото същество може да има. Колко комфортно е да бъдеш заедно с някой, който мисли като теб някъде на тихо и да водите СМИСЛЕН разговор, да си даваш сметка, че този човек разбира идеите ти и споделя гледната ти точка за света…
За съжаление интелигентните хора рядко изпитват това удоволствие. Повечето от тях се чувстват самотни и неразбрани, сякаш никой не може да види и оцени дълбочината на техния ум.
Сега вече е научно потвърдено, че за да бъдат щастливи, хората с висок коефициент на интелигентност имат нужда от по-малко социализация в сравнение с хората със средни нива на IQ. Това не значи, че умните хора нямат нужда от човешко взаимодействие и качествен разговор.Те просто предпочитат да говорят за запленяващи и значими неща, а не да обсъждат храната, времето или нечии планове за уикенда. Няма нужда да казваме, че в наше време е трудно да се намерят хора за по-дълбоки разговори.
Много хора с висок IQ страдат от психични проблеми
Има много изследвания, които свързват психични разстройства (биполярни, тревожност и т.н.) с високия коефициент на интелигентност. Възможно ли е тези състояния да са страничен ефект на креативния гений и брилянтния ум? Не е ясно, науката има още много работа по разкриване на мистериите на човешкия мозък.
Същевременно интелигентните хора, които не страдат от ментални разстройства, стават жертва на така наречената екзистенциална депресия, която често е резултат на прекомерно мислене. Ако мислиш през цялото време и анализираш всичко в дълбочина, по някое време започваш да разсъждаваш върху живота, смъртта и смисъла на съществуванието и това е достатъчно да искаш да направиш преоценка на собственото си битие, а в резултат изпитваш тъга без да има особена причина.
