Сексуалното насилие се оказа ключ към успеха в продължаването на рода за шимпанзето, изясниха учените.
Американски приматолози откриха, че шансовете на представителите на силния пол при шимпанзето да продължат своя род малко зависи от физическата им издръжливост, съобразителност или други биологични качества.
Седемнадесет години наблюдения на живота на шимпанзетата в Танзания показали, че най-жестоките и склонни към насилие примати са оставили най-голямо количество потомци. Това говори, че склонността към сексуално насилие генетично и еволюционно е обусловена при тези примати.
„Изглежда, естественият отбор облагодетелства тези самци, които се държат агресивно към самките. Ако агресията увеличава шансовете им успешно да продължат рода, то това може да ни помогне да обясним защо практически във всички общества шимпанзетата самци нерядко прибягват към насилие спрямо слабия пол“, обяснява същината на открития феномен антропологът Джоузеф Фелдблум от университета „Дюк“ в Даръм (САЩ).
Както добавя друг автор – Айан Гилби от Принстънския университет, „необходимо е да бъдем много внимателни и да не правим прибързани изводи (за приложимостта на тези резултати към човека).
Шимпанзетата са нашите най-близки родственици от всички съвременни примати, но с тях ни делят милиони години еволюция и нашите системи за чифтосване се различават доста силно.
И все пак разбирането, доколко важно е насилието на самците над самките в контекста на половия отбор и еволюцията на шимпанзето може да ни помогне да разкрием корените на сексуалното насилие сред хората и както се надяваме – да го предотвратим“.
Гилби, Фелдблум и колегите им провели мащабно изследване на територията на националния парк Гомбе в последните 17 години. В тази част на Танзания живеят няколко от последните останали на Земята популации от диви шимпанзета, които заедно с аналогични групи маймуни в националните паркове в съседна Уганда често стават предмет на антропологични или социални изследвания.
Участниците практически във всички такива експедиции, проведени в последните 50 години, са забелязали един сравнително необичаен за нас факт от социалния живот на шимпанзето – това, че самците много често и изключително редовно проявяват агресия спрямо самките.
Те силно им крещят, хвърлят листа, пръчки и други предмети, а нерядко прибягват до физическо насилие, хапят ги и ги удрят с крака и юмруци.
Практически веднага учените стигнали до извода, че самците се държат далеч не джентълменски по една проста причина – те се опитват да увеличат шансовете си за продължаване на рода.
Готовността на самката шимпанзе за размножаване се издава от видими изменения на нейните полови органи, което се случва, когато яйцеклетките завършат своето развитие. В този момент самките започват да избират баща на бъдещите си деца. Те рядко се спират на един партньор – обикновено женските се чифтосват практически с всички самци.
Такава ситуация като цяло е неблагоприятна за силния пол – един или друг самец няма гаранции, че именно неговите сперматозоиди ще оплодят яйцеклетката. Принципно самецът на шимпанзето, както и много други видове бозайници и прочие класове животни може да прибягва до насилие, за да накара самката да се чифтосва само с него и да ограничи нейните контакти с конкуренти.
Независимо от многото примери за подобно поведение на самците учените досега не могли да изяснят явява ли се тази агресия „инструмент“ за продължаване на рода, или това е просто проява на изначално много жестоката природа на шимпанзето.
Фелдблум и Гилби намерили начин да разрешат тази дилема. Те забелязали, че родствените връзки между бащите и техните предполагаеми синове и дъщери може да се установи лесно по остатъците ДНК, които се съдържат в екскрементите на приматите.
Ръководени от тази идея, учените съставили дърво на родствените връзки между възрастните шимпанзета и потомците в националния парк Гомбе, след което го съпоставили с това как се държали самците и как реагирали самките на техните действия.
Оказало се, че практически всички потомци, родени за седемнадесет години наблюдения, са потомци на изключително жестоки самци. Което е интересно, техният успех в продължаването на рода, както показала статистиката, зависел не от това колко агресивно се държал самецът по време на размножителния период на неговата избраница, а от това, доколко бил агресивен в периодите, когато тя още не била готова за размножаване.
Подобно „заграждане“ на самката според учените може да продължава по две-три години до момента, когато самецът успее да зачене дете. Почти толкова силно успехът на самеца зависел от друг важен социален фактор – неговото положение в йерархията на групата. Колкото по-близо било шимпанзето до статуса на алфа-самец, толкова по-ефективно работели неговите „ухажвания“.
„Дългосрочната агресия е била ключ към успеха в продължаването на рода. Самците, които най-често се държали агресивно спрямо самките в периода, когато те още не били готови, най-често ставали бащи и това особено се проявявало сред най-високопоставените особи от силния пол.
За съжаление теорията за сексуална принуда се оказва вярна. От друга страна, сега можем да обясним необичайните особености в поведението на самците, над които си блъскахме главите повече от 50 години“, заключава Фелдблум.
Изводите на учените са публикувани в сп. Current Biology.
