Ако съществуват признаци на живот на ледената луна на Юпитер Европа, те може и да не са толкова трудни за намиране, както смятаха учените досега, се твърди в ново проучване.
Луната на Юпитер Европа е с ширина 3100 километра и приютява огромен океан под ледената си черупка. Нещо повече, астрономите смятат, че тази вода е в контакт със скалното ядро на луната, което прави възможно получаването на различни сложни и интригуващи химични реакции.
Ето защо изследователите считат Европа за едно от най-подходящите места на Слънчевата система за наличие на извънземен живот. Европа също е геологически активен свят, така че пробите от намиращия се под повърхността й океан могат лесно да бъдат извадени на повърхността – например чрез локализиране на някой от съществуващите гейзери, доказателство за наличието на които е забелязано няколко пъти от космическия телескоп Хъбъл на НАСА.
НАСА има за цел да получи проби от океана на Европа в недалечно бъдеще. Агенцията разработва мисия, наречена „Europa Clipper“, която трябва да започне в началото на 2020 г. Clipper ще изучава Европа от много близко разстояние по време на прелитанията си над нея, някои от които ще могат да се приближат до предполагаемите водни пари идващи от гейзерите. В НАСА също така работят по евентуално кацане на Clipper-а, при което ще се търсят доказателства за живот на или около повърхността на Европа.
Не е ясно обаче колко дълбоко трябва да се копае под повърхността на Европа, за да има възможност да се намерят евентуални доказателства за живот. Това е така, защото Европа обикаля в радиационните пояси на Юпитер и е бомбардирана от бързо движещи се заредени частици, които могат да унищожат аминокиселините и другите възможни биологични материали.
Ученият от НАСА Том Нордхайм и колегите му са моделирали детайлно средата на Европа, изложена на бомбардиране със заредени частици. След това са комбинирали тези резултати с данни от лабораторни експерименти, които документират колко бързо различните дози радиация въздействат на аминокиселините.
Изследователите са открили значителни различия в степента на облъчване на някои райони на Европа, като около нейния екватор например, дозите радиация са около 10 пъти по-големи от другите географски ширини.
Така те могат да намерят най-подходящото място, на което да се пробие ледената повърхност, за да се търсят биологични съединения. Там ще бъде нужно да се копае само около 1 см в леда, за да бъдат евентуално открити разпознаваеми аминокиселини. В зоните с по-силно радиационно облъчване, дълбочината на копаене, за да се достигне до целта, ще бъде от порядъка на 10 до 20 см.
Това не означава, че потенциалните микроорганизми на Европа са все още живи на такива дълбочини и при такива дози радиация, защото дозите са достатъчно високи, за да унищожат дори и най-устойчивите микроби на Земята, казва Нордхайм, който е изследовател от Калифорнийския технологичен институт и Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена.
„Дори в най-суровите радиационни зони на Европа обаче, наистина не трябва да правите повече от надраскване под повърхността, за да откриете материал, който не е силно модифициран или увреден от радиация“, казва той пред изданието Space.com.
Това е добра новина за потенциалната мисия за кацане: „Когато излагането на радиация не е ограничаващ фактор, сондата може да бъде насочена към районите на Европа, където има най-вероятни зони на наличие на аминокиселини в океанските води.
Учените все още не са идентифицирали такива обещаващи зони за кацане; изображенията от Европа, заснети досега, просто не са достатъчно ясни. Но работата на Clipper-а трябва да промени тази ситуация, според Нордхайм.
„Когато получим изпратените образи на Европа от Clipper, изображенията с висока разделителна способност – това ще бъде съвсем различна картина“, казва той. – Това разузнаване на Clipper ще е наистина ключово“.
Новото проучване е публикувано на 23 юли в изданието Nature Astronomy.
