Прослушваме Космоса в очакване на съобщение от десетки години. Организации от рода на Институт за търсене на извънземен разум SETI анализират необичайни радосигнали, за да уловят възможно предаване от братя по разум.
Добре де, а какво ще стане, когато извънземните наистина се свържат с нас? Когато чуем нещо, което едновременно и чакаме, и не? Почти преди 40 години радиоастрономът Джери Ейман (Jerry Ehman) е сканирал небето в надеждата да открие извънземен сигнал и изведнъж уловил нещо. Сигналът бил невероятно кратък, но се виждал отчетливо в диаграмата. След разпечатване Ейман заградил сигнала с червена химикалка и написал: Wow!
Сигналът Wow!, както почнали да го наричат, така и не намерил обяснение и нищо подобно не било уловено впоследствие. Но SETI продължила да прослушва ефира в търсене на сигнали, които биха могли да са създадени от разумни форми на живот в галактиката и извън нейните предели.
Какво ще се случи, ако SETI чуе такъв сигнал? Как да разберем, че е изпратен точно от извънземни? Тези дни в медиите се промъкна историята за това, че астронавтите на Аполо 10 чули странна космическа музика от обратната страна на Луната. Учените смятат, че това събитие се дължи изключително на радиосмущения. Но този епизод за пореден път повдигна въпроса: как да отличим един космически звук от друг в нашето търсене на признаци на живот?
„Постоянно нещо чуват и отхвърлят – казва Джон Елиът от университета Лийдс Бекет във Великобритания. – Много рядко нещо попада в целевата група след откриване.“
Така наречената Post-detection Task Group в SETI е малък съвет от учени, които анализират интересните радиосигнали, открити от радиотелескопите по цял свят. Елиът е негов член и е прекарал много време в размисли над това, какво ще стане, ако открием извънземна радиовълна.
Той е в организацията от 1999 година и за цялото това време целевата група е оценявала само един сигнал на всеки пет години или приблизително толкова. Всеки ден се откриват много сигнали, но бързо се отхвърлят като смущения или изкуствени. Съобщенията могат да идват отвсякъде. Има дори мрежа от доброволци със собствени приемници – Seti League, които провеждат независимо прослушване.
„Ако има повтарящ се сигнал, това е интересно – обяснява Елиът. – Тогава бих си задал въпроса, проявява ли този повтарящ се сигнал сложност, може ли някой да ми изпраща език, математика или друга информация.“
Ние едва ли веднага ще разберем какво ни казват извънземните, но пък можем да поработим и да изясним.
SETI има списък с „възможни сигнали“, а също и система Rio Scale за класификация на тяхната значимост. Определянето става в зависимост от характеристиките на сигнала, как е открит и откъде е дошъл.
Дан Вертхаймер от Калифорнийския университет в Бъркли, който също е член на Post-detection Task Group, отбелязва, че групата се отнася с предпазливост към възможните мистификации.
„Може да е грешка в софтуера или шега на студенти, така че нашата цел е да получим независимо потвърждение“, казва той.
И така, вторият много важен въпрос за Елиът и много други е, какво ще правим, в случай че открием сигнал, как да му отговорим, ако наистина го сметнем за създаден от извънземна цивилизация? И искаме ли да отговаряме изобщо?
Според протокола на SETI, „не бива да се изпраща никакъв отговор на сигнал или друга поява на извънземен разум, докато не бъдат извършени съответните международни консултации“.
„Досега няма единно мнение какво да правим – двата основни лагера съответно настояват за да, да отговорим, и не“, казва Елиът, като добавя, че ще пропуснем възможността, ако не се опитаме да отговорим.
Но остава друг проблем – как да се свържем, ако нямаме общ език? Ще се наложи да открием и определим сигналите, които ще бъдат общи за двете цивилизации във Вселената.
„Ние можем да посочим явления, за които ще бъде уведомена цивилизацията, и да използваме това като ключ за започване на диалог“, казва той.
- Бъдеще с извънземните – защо не?
- Стивън Хокинг отново ни предупреди за извънземните
- Страхувайте се от извънземни, носещи подаръци?
Това може да подразбира общ сигнал, който представлява звезда или галактика, например. Трябва да вземем предвид задръжката в предаването – най-близката звездна система с планети е на 10, 5 светлинни години от нас. За изпращането и получаването на сигнал ще бъдат необходими 21 земни години.
Дан Вертхаймер отбелязва, че всички „интересни“ сигнали засега остават необясними, от рода на бързите радиоимпулси и сигнала Wow!, или предизвикани от природни явления от рода на свръхнови. Но той е оптимист и смята, че Вселената е пълна с живот.
На земляните им остава само да влязат в играта. Ще измине известно време и ще изясним степента на нашата вселенска самота.
