Геолозите настояват за вкарване в класификацията на нова епоха, заради безпрецедентното влияние на човека върху планетата. Според тях ние сега живеем в антропоцен, ерата на човека.
За доказване на това твърдение е събрана специална работна група, която в понеделник на геоложкия конгрес в Кейптаун, Южна Африка, въведе понятието с голямо мнозинство. Докато то действително влезе в геоложката времева скала обаче ще мине доста време.
Геолозите делят земната история на различни периоди. Преди 12 хиляди години например, в края на ледената епоха, започва холоцен, чийто край сега предстои да бъде датиран. 34 от 35 членове на работната група гласуват за това, че холоценът е приключил в средата на 20 век. Един от участниците се е въздържал.
Понятието „антропоцен“ е използвано за първи път в 2000 година от американския биолог Юджийн Стормър и холандския метеоролог и носител на Нобелова награда Пол Крутцен, който е бивш директор на института Макс Планк в Майнц. Оттогава терминът се използва често, но не и като официално наименование на епоха.
Ето какво геолозите смятат че се е променило, благодарение на хората:
- разпространението на пластмаси, алуминий и частици бетон, а също и радиоактивни отпадъци
- големи промени в кръговрата на въглерод, азот и фосфор
- безпрецедентното глобално разпространение на животински и растителни видове
- климатичните промени
Много от тези промени са трайни от геологична гледна точка и някои са практически необратими,
пишат членовете на работната група, а резултатът от гласуването на учените не е изненада.
Спорно е обаче с какво започва епохата на човечеството, антропоценът. С откриването на Америка? Или пък с началото на индустриалната революция?
Работната група предлага за начало средата на 20 век. Важната дата, според тях, е първият тест на атомна бомба (16 юли 1945г.), чиито последици все още са видими по земната повърхност.
В идните 2-3 години учените трябва да изяснят, кои вещества, отложени в земните пластове, ще служат за референция за новата епоха. Това може да е комбинацията от пластмаси, отлагания от тестове с ядрени взривове или остатъците от индустриалното производство, казва Райнхолд Лайнфелдер от Свободния Университет в Берлин, член на работната група.
Има обаче и скептици: някои геолози считат, че 12 хиляди години, колкото е продължил холоценът до момента, е екстремно кратък период от гледна точка на геологията.
