Известно е, че Исак Нютон е проявявал голям интерес към библейските пророчества. Той се опитвал да намери в тях смисъл и кодове, за да ги разшифрова.
Според изчисленията му краят на света може да настъпи през 2060 година.
Дж. С. Хелиос, автор на книгата „Последното изчисление: какво не успя да открие Исак Нютон“, смята, че това трябва да се случи през 2017 година, а не през 2060.
Хелиос е изложил своите съображения през май в интервю за бразилското списание Jornal do Brasil:
„В едно от своите изчисления Нютон е използвал период от 1290 години, който се споменава в 12-а глада на Книгата на пророк Даниил. За точка на изчисления е взета 609 година. Но в тази година не се случило нищо необичайно, за да може да се вземе за точка на изчисление в пророчеството.
Изучавайки Книгата на пророк Даниил (12:11-12), аз открих, че истинският период на предсказанието е 2625 години (1290+1335), а изчислената точка се явява не 609 г., както е смятал Нютон, а 609 г. преди новата ера. 2625 години след 609 г. пр.н.е. – това е 2017 година.
През 609 г. пр.н.е. евреите загубили битката при Магедон и в резултат – Юдейското царство. Това важно събитие в еврейската история е положило началото на верига събития, продължили хиляди години, в резултат на което евреите нямали своя държава.“
Исус и връщането на Човешкия Син
В Евангелието от Лука в предсказанията на Исус за „връщането на Човешкия Син“ се говори за знамения, които ще бъдат видни в Космоса:
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, |като ще бъдат| в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава.“
В Евангелието от Марк (13:14) Исус говори за „мерзостта на запустението, че стои дето не подобава“, отбелязва Хелиос. Той смята, че това предсказание може да е свързано с планетата Седна.
Астрономът Майк Браун, открил Седна през 2003 година, пише на своя сайт, че Седна била открита не там, „където трябвало да бъде“. „Това малко небесно тяло се намираше доста по-далече, отколкото трябваше да бъде, на края на Слънчевата система, но то се оказа реално съществуващо. Това беше Седна“, пише той. Браун характеризира орбитата на планетата като „безпрецедентно странна“.
Седем години след откритието той заявил, че досега не знае причините за такова местоположение на Седна. „Тя остава загадка, която може да е първият видим обект от облака на Оорт – убежище на трилиони ледени обекти, движещи се по орбита около нашето Слънце.“
Хелиос смята, че Седна трябва да бъде изучена внимателно, докато нейната предполагаема траектория още не представлява опасност. Периодът на въртене на Седна е 11 000 години, което навело Хелиос на мисълта, че тя може да е имала отношение към края на последния ледников период на Земята преди 11 000 години. Последното приближаване на Седна към Земята може да е произвело такъв ефект, смята той.
По данни на НАСА след 72 години Седна ще се приближи на максимално близко разстояние до Земята, но дори в този случай тя ще бъде по-далече от нашата планета, отколкото Плутон. Браун казва: „Последния път, когато Седна се е приближила към Слънцето, Земята е излязла от ледниковия период. Когато тя се приближи следващия път, светът ще се намира в друго състояние.“
Хелиос разбира, че идеите му по своята същност се явяват спекулации. Никой не може да каже какво се крие зад пророчествата, те винаги са отворени за различни интерпретации, но той смята за свой дълг да предупреди света за всяка потенциална опасност.
Пред сп. Jornal do Brasil той допълва:
„Дори ако не съм докрай сигурен, смятам, че мой дълг е да разкажа какво съм успял да открия. Аз не съм физик и не съм пророк. Аз просто изучавах предсказанията и секретните кодове в Библията, предупреждаващи за голяма катастрофа, които в свещеното писание се споменават като „гняв Господен“ и „Страшен съд“.
