Телескопът „Хабъл“ за първи път за 25 години от своята кариера на орбита на Земята стана зрител на „тв сериал“ за взрив на свръхнова.
Светлинното ехо от взривилата се звезда е преминало покрай Земята четири пъти в различни периоди от време благодарение на действието на гравитационни лещи, размножаващи изображението на космическия взрив, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
„Това откритие ще ни помогне да разкрием редица ценни сведения за свойствата на тъмната материя. Яркостта и задръжката на другите „повторения“ на тази свръхнова, които ще достигнат Земята в бъдеще, ще ни помогнат да оценим доколко тъмната материя е склонна да се обединява в големи концентрати.
Нейните свойства изключително трудно могат да се изучат пряко, тъй като не можем да я видим, и това откритие ни дава рядката възможност да надникнем в част от нейните тайни“, разказва Томазо Трой от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Трой и колегите му станали първите зрители на своеобразния космически „тв сериал“, изучавайки снимки от орбиталния телескоп „Хъбъл“, получени по време на наблюдения на съзвездие Лъв. На една от снимките авторите забелязали необичайно космическо явление, т.нар. Айнщайнов кръст, у една от галактиките в купа MACS J1149.6+2223, отдалечена от нас на 5,3 млрд. светлинни години.
Така учените наричат различни източници на светлина в Космоса, чието излъчване е било усилено и размножено от гравитационни лещи – ъгълчета в Космоса, където силата на привличане на масивни обекти, тъмна материя или галактики изкривява, а също „разтяга“ или „свива“ лъчите светлина.
Както пояснява Трой, за последните две десетилетия астрономите са успели да открият няколко десетки такива лещи, усилващи светлината на изключително далечни от нас квазари, активни ядра на галактики, но досега нито веднъж не е откривана „увеличена“ свръхнова.
Съдейки по спектъра на лъчение, яркостта и бързото потъмняване на „Айнщайновия кръст“, авторите на статията успели да открият първия пример за свръхнова от такъв тип.
Благодарение на уникалната пространствена конфигурация на този галактичен куп, светлината от свръхновата била усилена 20 пъти от своеобразна „двойна“ гравитационна леща, поради което тя е добре видна за „Хъбъл“ дори от толкова далечно разстояние.
Според Трой и колегите му звездата се е взривила в млада спирална галактика, която се намира зад MACS J1149.6+2223 на разстояние 9,3 млрд. светлинни години от Земята. Взривът е започнал в началото на ноември миналата година и различни части на „Кръста“ постепенно са се появявали и изчезвали от нощното небе в различно време в продължение на следващите три седмици.
„В дадения случай светлината от свръхновата се движи към Земята по различни пътища, приблизително както това се случва с колите на територията на голям град. Образно казано, един лъч светлина се е качил на магистралата, докато другите са преминали по обикновени пътища. В първия случай светлината се движи по-бързо, но изминава по-голямо разстояние“, обяснява ученият причината, поради която свръхновата се е появила в различно време.
Както отбелязват астрономите, космическият сериал не завършва с това – „повторения“ на неговите серии може да има в близката година или в близкото десетилетие.
Поради тази причина Трой и колегите му планират внимателно да следят съзвездие Лъв и MACS J1149.6+2223 в надеждата да получат нови снимки за уникалната свръхнова и да измерят задръжките между появите на всяка четвъртинка от Айнщайновия кръст, което ще помогне на астрофизиците да разкрият свойствата на тъмната материя.
