Преди четири години огромен комплекс слънчеви петна постави рекорд. Сега астрономите установиха, че те са били източник на най-силното магнитно поле, измервано някога на повърхността на Слънцето.
Явлението е било предизвикано от изхвърляне на газ от едно от петната в комплекса, което е „противодействало“ срещу друго петно. Заключението е базирано на петдневен анализ на учени от Националната Астрономическа Обсерватория на Япония.
Комплексът от слънчеви петна AR1967 (AR означава „активен регион“) се появи през 2014, а астрономи от много лаборатории проведоха измервания.
Районът на слънчевата повърхност се простира на 180 000 км в диаметър, което е повече от размера на Юпитер, слива се с AR1990 и „изплюва“ огромен слънчев пламък клас Х4.9 на 25 февруари 2014.
Магнитното поле обаче се появява по-рано същия месец. Даните на учените стартират от 4 февруари.
Слънчевите петна се наричат „активни региони“. Те приличат малко на дупки в повърхността на Слънцето и са много по – тъмни и студени от останалата част на видимата повърхност – слоят, който се нарича фотосфера.
Тези региони са причинени от магнитни полета и обикновено се появяват в чифтове разположени изток-запад, с различни полярности.
Магнитните полета са най-силни в най-тъмната част на слънчевото петно, известна като „умбра“ (umbra). Тук магнитното поле е около 1000 пъти по – силно в сравнение с околната фотосфера и се разпростира вертикално.
В по-светлия регион, пенумбра (penumbra), магнитното поле е по-слабо и се разпростира хоризонтално.
В пенумбрата хоризонтално тече газ.
Типично слънчево петно сравнено с „чудовищно“ – monster слънчево петно, каквото е наблюдавано от японските астрономи. (NAOJ)
Йотен Окамото и Такаши Сакурай от Националната Астрономическа Обсерватория на Япония са анализирали данни от AR1967, доставени от Соларния Телескоп на борда на космическия апарат Хиноде, когато откриват нещо доста необичайно – сигнатура на силно магнетизирани железни атоми.
Когато преглеждат числата установяват, че магнитното поле е със сила 6250 Гаус – повече от два пъти над силата от 3000 Гаус, измервана в повечето слънчеви петна.
При това не в умбрата, а в широкия регион между две слънчеви петна в комплекса.
Тъй като Хиноде наблюдава слънчевото петно за период от време, изследователите успели да проверят данните в следващите няколко дни. Силното магнитно поле се запазва в широкия регион между двете умбри.
Те заключават, че силното поле принадлежи на пенумбрата на южното петно, чийто хоризонтален поток от газ компресира хоризонталните магнитни полета на северното петно.
Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
