Ново изследване, публикувано в сп. Scientific Reports, показва, че някои бактериални култури приемат стратегията „един за всички, всички за един“, на практика изграждайки перфектно социалистическо общество, което се подготвя за антибиотичните атаки.
Изследователи от Вермонтския университет използвали серия от видеа, на които се вижда как единичните клетки в групата бактерии започват да използват редица протеини на случаен принцип и по този начин стават повече или по-малко резистентни към различните антибиотици. Това се случва дори и когато обществото от бактерии не е пряко застрашено от някакъв антибиотик. Така бактериалната колония е способна да се възстановява, дори ако оцелелите клетки наброяват единици.
„От метаболитна гледна точка е доста скъпо за една клетка да използва протеини, които я правят по-резистентна“, казва ас. проф. Мери Дънлоп (Mary Dunlop). „Стратегията позволява на колонията да повиши шансовете си за оцеляване, като натоварва значително отделни клетки, докато на другите не им се налага да вършат тази работа.“
Предишни изследвания са показали, че при реална заплаха всички клетки започват да използват нужните протеини, а този процес се отключва от специален механизъм наречен MarA. Но новото проучване доказва, че някои колони се възползват от тази стратегия, дори когато не са под директна заплаха.
„Временната резистентност, разпределена между индивидуални клетки в популацията, може би дори е нещо нормално сред повечето бактериални колонии“, добавя Дънлоп.
Според изследователката това е и причината някои инфекции като кистозната фиброза да се лекуват изключително трудно. Лекарите знаят, че не трябва да прилагат антибиотично лечение, което би отключило механизма MarA.
Според последните проучвания е най-добре да се променя честотата на приемане на антибиотиците, за да може през това време резистентността да се прехвърля между членовете на дадена колония и по този начин тя да бъде ликвидирана напълно.
Някои резистентни към антибиотици бактерии са такива заради мутации в генетичния им код. Но изучаваните от Дънлоп бактериални култури променят изразяването на гените си, а не генома си, което ги прави значително по-трудни за идентифициране, тъй като нивото на резистентност на всяка бактерия се променя с времето.
