Целият свят знае за падането на летящи чинии през 1947 г. до американския град Розуел. А между другото на 90 километра от Волгоград е разположена военната база Капустин Яр. В нейните подземни хангари се пазели отломки от извънземни кораби, разбили се на територията на СССР и в страните от Варшавския договор, както и тела на пришълци от Сириус…
Впрочем към всички тези факти следва да добавим „така се говори”. Официално те не са потвърдени. Някога в Капустин Яр се провеждали изпитания на ядрени и балистични ракети, а освен това именно оттук за първи път в Космоса са изпратени живи организми – кучетата Дезик и Циган. Общо са изпратени 48 кучета, но тъй като не се върнали живи на Земята, герои на Космоса станали прословутите Белка и Стрелка.
Първият американски самолет шпионин U2 успял да фотографира Капустин Яр отвисоко. Тез снимки, както и фотографиите, направени от Космоса, и донесенията на агентите на ЦРУ са залегнали в основата на филма „Истината за НЛО. Руският Розуел”. В него се разказва за свръхсекретна база, която се намирала точно пот територията на охраняемия полигон, на дълбочина 400 метра под земята. Там лежали останките от пет извънземни летателни апарата. Според авторите на филма именно това, че в ръцете на руснаците се оказали извънземни технологии, им дало преимущество над САЩ в сферата на усвояването на Космоса.
Освен това Капустин Яр се явявал аномална зона, където често се наблюдавали непознати летящи обекти, които по принцип се привличали към военни бази и летища. Така на 19 юни 1948 г. над базата се появил сребрист цигарообразен обект. Изпратили няколко военни самолета да го преследват. Един от тях оприличил „летящата цигара” на ракета, но НЛО-то успяло да изпусне ярък лъч, който заслепил пилота. Самолетът се разбил, но и „цигарата” паднала на земята. Отломките заедно с мъртвия екипаж били отнесени в подземния хангар.
Аналогичен случай имал и пилот-изпитателят в оставка Ляв Вяткин. Както твърди той, през лятото на 1980 г. самолетът му се сблъскал с летателен апарат, изпускащ някакъв „твърд лъч”. Пилотът успял да кацне успешно, но крилото, докоснато от лъча, продължавало да свети още няколко часа.
Във филма има и интервю с проф. Сергей Хрушчов, син на Никита Хрушчов, дълго време работил на базата Капустин Яр. Ако се вярва на думите му, неговият баща лично е издал заповед на съветските летци да свалят летящи чинии в случай на откриването им. Затова не е изключено отломки от такива обекти наистина да се намират на базата.
Впрочем кримският уфолог и контактьор Антон Анфалов, който твърди, че е получил сведения от сигурен източник, казва, че „свръхсекретната база” се намира не в Капустин Яр, а в района на съседния град Житкур. Всъщност там някога имало град, който бил ликвидиран още през 50-те години поради близостта си до „специалния обект”. Жителите били разселени из различни райони на страната.
„Зад редовете бодлива тел, по която тече ток, на повърхността се намират около десет големи хангара, в един от които се съхраняват телата на извънземни от Сириус – твърди Анфалов. – Най-интересното се намира под земята в североизточната част на базата, където водят железопътен и автомобилен тунел. Там, в подземния бункер със собствена система за животоподдържане, със спазването на всички мерки за сигурност се пазят отломките на НЛО. В 50-метровите помещения има поне 5 такива апарата.
През 1996–1997 г. Анфалов направил карта на Житкур с указания на разположението на всички обекти и нарисувал схемите на техните устройства. По-късно от Житкур се заинтересували и други уфолози. Например тук са предприемали експедиция известният волжки изследовател Генадий Белимов и неговите приятели от групата „Космопоиск”. Като пристигнали на мястото, те видели няколко полуразрушени сгради, които се охранявали от трима войници. Това не се връзвало с описанията на Анфалов, така че съществуването на „съветския Розуел” засега остава под въпрос.
Източник: Planetatain
