Бойните химични вещества Новичок и атентата срещу разузнавача Скрипал в Англия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

880x495_ea9dea2b-209c-5ab9-ac0d-694fd6ee28a7-3100130
Ивайло Красимиров

Малко известно, високоефективно бойно химично вещество беше използвано за атака срещу „бившия“ руски разузнавач Сергей Скрипал в центъра на английския град Салисбъри. Не само той, но още 20 души са били засегнати в атаката, в това число дъщеря му Юлия и полицай.

Това е химическо оръжие, което, според изявлението на британския премиер Тереза Мей, може да дойде само от Русия. Москва, разбира се, отрича. Ето какво знаем за отровните бойни вещества Новичок.

Какво представляват военните агенти Новичок?

През 1938 г., търсейки метод за изтребване на насекоми, германският химик Герхард Шрадер разработва жълтеникава и без мирис течност: изопропилов естер на метил флуорофосфонова киселина.

Това вещество по-късно е наречено „зарин“ и всъщност е прародител на разработените през 70-те и 80-те години на 20 век в Съветския съюз военни бойни вещества Новичок – техните основни представители имат в центъра си връзката между фосфор и флуор, която вече има зарин.

Експертите смятат, че най-токсичните вещества Новичок са до осем пъти по-токсични от VX – дори масата на зрънце сол върху кожата може да убие човек. Тези вещества обаче са разработени само отчасти поради високата си токсичност.

Новичок 5

Новичок 5

Целта им всъщност е била да се заобиколят техниките на НАТО за борба с атаките с химическо оръжие: Новите вещества са химически различни от класическите военни агенти, така че оборудването на западните армии да не ги открива – сензорът алармира, но не може да идентифицира причината, така че човек да приеме тревогата за фалшива.

В допълнение: тествани са повече от 100 вещества от типа Новичок и е доказано, че те се абсорбират по-лесно през кожата. Те са проектирани да проникват през филтрите на защитните маски.

Освен това веществата Новичок са по-лесни за употреба от другите съществуващи. Техните изходни материали не се забелязват при договорените по това време проверки на базата на Конвенцията за химическите оръжия. Това е така, тъй като много от веществата се използват като бинарни активни съставки: Подобно на двукомпонентни лепила, те се състоят от две изходни субстанции, които се смесват само малко преди употреба. Тези прекурсори са по-малко токсични и по-стабилни от крайния продукт – в някои случаи тези прекурсори са толкова сходни с обикновените селскостопански или промишлени химикали, че лесно преминават граничен контрол и други подобни проверки.

Как действат невропаралитичните газове?

Ефектът на веществата Новичок е подобен на този на другите нервни газове: те блокират ензима ацетилхолинестераза, който разгражда ацетилхолина. В резултат на това в синапсите на нервната система, които предават нервни импулси на мускулите субстанцияте се натрупва – цялата невро-моторна системата остава в разбудено състояние, но връзката между нейните компоненти се прекъсва. Отравянето причинява мускулни спазми, силна болка и неврологични нарушения, които наподобяват епилептични припадъци; Жертвите в крайна сметка умират от дихателна парализа.

Във високи дози веществата причиняват дългосрочни последствия, които надхвърлят тези при класическите нервни газове. Зарин и някои химически свързани пестициди са известни с това, че унищожават мускулните влакна като трайно увреждат мускулите. Освен това, проучванията показват дългосрочни промени в мозъчната активност на примати, изложени на нервни агенти. За човешките жертви също се знае, че имат проблеми с паметта и концентрацията, които продължават седмици. Изследванията върху такива нервни газове показват, че класът на веществата има потенциала да причини трайни увреждания на мускулите и нервите, парализа и други тежки симптоми.

По-сложно е да се идентифицира точната структура на невротоксина – за щастие, веществото е лесно да се намери: Както всички агенти от този тип, веществата Новичок се свързват с активното място на ацетилхолинестеразата.

Вероятно британските експерти, извадили ензима от телесната течност на жертвата, са се опитали да разберат коя структура блокира центъра. Фактът, че успяват само в рамките на няколко дни, показва, че западните разузнавателни служби вече познават структурите на най-важните вещества в този клас. Така че не е нужно да се дешифрират консумираните молекулни детайли, а само да се изравняват характеристиките на пробата с референтни вещества. Вероятно британските експерти са използвали факта, че човек може лесно да идентифицира съдържащи фосфор молекули с 31Р ядрено-магнитна резонансна спектроскопия.

Колко дълго използваният военен агент остава опасен?

За много от свойствата на веществото не се знае достатъчно – включително колко дълго агентът ще остане на мястото си. Предполага се, че дори тайните служби са само частично или изобщо не са наясно с това, защото факторите, които влияят на продължителността са много.

Заринът, например, е нестабилен. Изпарява се бързо, действа бързо и изчезва бързо. Освен това, лесно се разтваря във вода и се разлага в нетоксични вещества чрез влага. Нерният газ VX, от друга страна, е мазна течност, която може да остане в околната среда за няколко дни или седмици при по-ниска температура. Съответно, използваните вещества Новичок могат да се държат по различен начин в околната среда. Това е известно само на производителите, за които се предполага, че са направили съответната серия тестове.

Защо следата води към Русия?

Или самата руска държава е извършила атаката, или Русия е загубила контрола над военните агенти. Това е категоричното мнение на британския премиер Тереза Май, оценка, която беше последвана и от Държавния департамент на САЩ.

Ако Скрипал е отровен с агент на Новичок, наистина е най-вероятно веществото и ноу-хау за него да идват от Русия. Вероятността трети лица да имат действителен достъп до новите руски военни химични агенти се счита за ниска; в края на 90-те години се говореше, че бивши руски военни правят опити да продадат технологията на Ирак и Сирия, но това едва ли е било успешно.

Оригиналната статия с автор Ларс Фишер можете да прочетете в Spektrum.de.

Категории на статиите:
Химия

Коментарите са затворени.

Мегавселена