Социалната оса Polybia paulista се защитава от хищници, като произвежда отрова, която съдържа много силна съставка срещу раковите образувания. Изследването е публикувано на 1 септември в списание Biophysical Journal и в него се разкрива как точно токсинът MP1 убива селективно ракови клетки, без да наранява здравите. МР1 взаимодейства с липидите, които са разпространени по повърхността на раковите клетки. По този начин се образуват дупки, през които изтичат крайно необходими молекули за функционирането на клетката.
„Терапиите срещу рак, които се фокусират върху липидните структури на клетъчната мембрана, ще се състоят от изцяло нов клас противоракови лекарства“, казва един от съавторите на изследването Пол Бийлс (Paul Beales) от британския университет Лийдс. „Това ще помогне още повече за широкомащабното лечение, при което раковите образувания едновременно биват атакувани от много места по много различни начини.“
МР1 действа срещу патогенни микроби, като разрушава клетъчните им стени. Като на късмет, антимикробните пептиди ще може да се използват и върху хора – те могат да прекъснат растежа на ракови клетки в пикочния мехур и простата, както и в резистентни към лекарства левкемични клетки. До сега не беше ясно дали МР1 разрушава само ракови клетки или пречи на работата и на здравите.
Бийлс и колегите му подозирали, че причината може да се крие в уникалните свойства на раковите клетъчни мембрани. При здравите клетки два вида фосфолипиди се намират във вътрешната част на мембраната и са насочени към вътрешността на клетката. При раковите клетки тези фосфолипиди са вградени във външната част на мембраната и са насочени към заобикалящата среда.
Изследователите подложили на изпитание теорията си, като създали изкуствени мембрани (някои съдържали тези фосфолипиди) и ги изложили на МР1. „Само за секунди в мембраните се образуваха огромни пори, които позволяваха на важни молекули като РНК и някои протеини да напуснат клетката“, казва друг съавтор Жоао Нето (João Neto) от Щатския университет в Сао Пауло, Бразилия.
Сега учените планират да изменят аминокиселинната последователност на пептидите, за да разберат още повече за структурата им, но и за да подобрят потентността и селективността им. „Разбирането на тези механизми ще помогне за създаване на ефективни лекарства в недалечно бъдеще. Показахме, че пептидът е селективен към раковите клетки и не е токсичен към нормалните. Потенциално той е безопасен, но има нужда от още доста работа“, завършва Бийлс.
