Фейсбук, Туитър и прочие социални мрежи доведоха дотам, че броят на приятелите се множи. Смята се, че колкото по-широк е кръгът приятели, толкова по-малко ги познавате, но така или иначе за норма се приема именно обширността на социалните връзки и тези, които нямат армия от „френдове”, вече са малцинство. Но нормите са относително понятие.
Както показват изследвания на психолози от университета във Вирджиния в САЩ и Лондонската бизнес школа във Великобритания, броят на приятелите силно зависи от социално-икономическото положение на човека. При по-слабо социално-икономическо положение кръгът на приятелите се стеснява, но приятелските връзки стават по-дълбоки, тъй като се подкрепят не само от приятно прекарване на времето, но и от помощ в трудни минути.
Резултатите от изследването на специалистите потвърдили тази хипотеза. Психолозите създали модел стимулатор, който оценявал плюсовете от социалните връзки при различни социално-икономически условия. В добавка те запитали 250 американци да оценят плюсовете и минусите на три различни степени на приятелството – близко, не много близко и повърхностно.
На всеки участник в запитването били дадени 60 точки, които символизирали запас пари, време и енергия. Тези ограничени ресурси трябвало да бъдат разделени между различните типове приятели. Плътно учените отчитали емоционалното състояние на запитаните, чувството им на удовлетворение от живота, както и степента им на мобилност, тоест колко често те са се местили от едно място на друго.
Както се очаквало, и в модела, и в живота големината на приятелския кръг и дълбочината на приятелското общуване зависели от икономическото състояние на човека и неговата мобилност. Ако някой имал стабилни доходи, ако финансовото му състояние било добро, ако често пътувал, той имал много приятели, но не ги познавал много добре.
Ролята на местенето от място на място може лесно да се разбере – ако се налага често да се променя местожителството, то няма смисъл да се завързват сериозни приятели, тъй като ще се наложи раздяла с тях. Ако финансовото положение било неустойчиво и самият човек водел повече или по-малко заседнал начин на живот, той нямал много приятели, но отношенията му с тях били по-дълбоки и стабилни.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Psychological Science.
От социо-културна гледна точка може да се направи предположение, че най-дружелюбни ще бъдат жителите на богатите страни, които обаче може да бъдат упрекнати в „неистински” и недълбоки чувства към приятелите си. От друга страна, жителите на небогатите държави се отнасят по-равнодушно към околните, но ако се сприятелят с някого, то е здраво и трайно.
Изследването засяга реалното, а не виртуалното приятелство.
Източник: Association for Psychological Science
