Последната форма на живот на Земята ще си отиде след 2,8 млрд. години, изпепелена от умиращото Слънце, превърнало се в червен гигант. Около милиард години преди това единствените живи същества на планетата ще бъдат едноклетъчни организми, криещи се в изолирани горещи солени водоеми.
Това е мрачна прогноза за живота на Земята, но лъч светлина за тези, които търсят живот на други планети. Така се възражда надеждата за неговото откриване на такива места, които преди се смятаха за негостоприемни.
Джак О’Мали-Джеймс от университета на Сейнт Андрюс, Великобритания, и колегите му са направили хронология на умиращия живот и са се опитали да екстраполират данните на други планетни системи. Те се основавали на известните факти за Земята и Слънцето и са отчитали, че слънцеподобните звезди стареят различно в зависимост от размерите си.
„Обитаемостта не е толкова неизменна характеристика на планетата, колкото нещо, което има собствена хронология”, отбелязва специалистът.
Учените започнали с моделиране на ръста на температурата на повърхността на Земята в различни ширини, като не забравили и промените на орбитата на планетата. Така на първо място от нейното лице ще изчезнат растенията, бозайниците, рибите и т.н., а след това – безгръбначните. Океанът ще се изпари, тектониката ще спре, тъй като няма да има смазка за движението на плочите – вода. Едва на големи височини, в пещери и дълбоко под земята все още ще има малки водоеми от гореща солена вода. Микроорганизмите, приспособени към такива условия, ще управляват Земята около 1 млрд. г. След това няма да ги има и тях.
Екстраполацията на планетните системи на звезди с различен размер показва, че на тела, подобни на Земята, през първите 3 млрд. г. няма нищо освен едноклетъчни организми. Сложните форми на живот могат да съществуват едва за кратък период от време преди началото на умиране на звездата, след което всичко отново ще се върне към микроорганизмите. Така шансовете да намерим сложна форма на живот на други планети не са особено големи.
Това обаче не огорчава астробиолозите. Всеки намек за съществуването на най-примитивни форми ще бъде велико откритие и щастие. Възможно е планетите, които ни се струват необитаеми, просто да се намират на такъв стадий, в който на тях едва се заражда или умира (но все пак има) живот, което е главното.
Резултатите от изследването са публикувани в arXiv.org.
Източник: NewScientist
