Екип от австралийски и американски астрономи изучавали близката галактика М83 и открили нова свръхсилна малка черна дупка, наречена MQ1, първия обект по рода си, който ще бъде изучаван в детайли.
Астрономите са откривали няколко компактни обекти, които са силни колкото MQ1, но досега не са могли да установят размера на черната дупка в тях.
Екипът е наблюдавал MQ1 с множество телескопи и открил, че това е сравнително малка черна дупка, а не по-голяма версия на нея, с която се е теоретизирало, за да се даде обяснение за силата ѝ.
Главният сътрудник на университета Къртин, д-р Роберто Сория, който е част и от Международния център за радиоастрономически изследвания и води екипа, изследващ MQ1, казва, че е било важно да се разбере как се формират звездите, как еволюират и как умират в спирални галактики като М83.
„MQ1 е класифицирана като микроквазар – черна дупка, обградена от мехур горещ газ, който се загрява от 2 струи точно извън черната дупка и изстрелва със страшна сила енергия в различни посоки“, казва д-р Сория.
„Значимостта на огромната сила на струята, измерена за MQ1, отива отвъд тази отделна галактика: тя помага на астрономите да разберат и определят силния ефект, който имат струите на черната дупка върху обграждащия газ, който се нагрява и бива изхвърлян навън.“
„Това трябва да е бил важен фактор в началните етапи на еволюцията на галактиките преди 12 милиарда години, защото имаме доказателства, че силни черни дупки като MQ1, които сега са рядкост, са били доста по-често срещани по онова време.“
„Като изучаваме микроквазари като MQ1, ние получаваме поглед върху това как е еволюирала ранната вселена, колко бързо са нараствали квазарите и колко много енергия са осигурявали черните дупки за обикалящата ги среда.“ За сравнение най-силният микроквазар в нашата галактика, познат като SS433, е около 10 пъти по-немощен от MQ1.
Въпреки, че черната дупка в MQ1 е широка само около 100 километра, цялата система, видяна от телескопа Хъбъл, е много по-голяма от Слънчевата система, като струите се разпростират на около 20 светлинни години от всяка страна на черната дупка.
Черните дупки варират по размери и се класифицират като със звездна маса по-малко от 70 пъти масата на нашето Слънце) или супермасивни (милиони пъти масата на Слънцето като гигантската черна дупка, локализирана в центъра на Млечния път).
MQ1 е черна дупка със звездна маса и вероятно се е формирала при умирането на звезда, която се е разпаднала, оставяйки след себе си компактна маса.
Откриването на MQ1 и нейните характеристики е само един от резултатите от изчерпателното изследване на галактиката М83,сбор от милиони звезди, които се намират на 15 милиона светлинни години от Земята.
М83 е поставена на картата от телескопите Хъбъл и Магелан (засичащи видима светлина), рентгеновата обсерватория Чандра (засичаща светлина в рентгенови честоти), Australia Telescope Compact Array и Very Large Array (засичащи радио вълни).
Международният център за радиоастрономически изследвания е съвместен проект на университета Къртин и Западноавстралийския университет, който получава финансиране от щатското правителство на Западна Австралия.
Колко по мощни трябва да са гравитационните сили в черна дупка от антигравитационнт сили предизвикали големият взрив. И трябва ли да са равни след като всяко действие си има равно по сила противодействие.