Наскоро медици от университета в Съри (Великобритания) демонстрираха, че „совите“ генетично се отличават от „чучулигите“.
Разликата се определя от гена PER3, който може да е в два варианта – дълъг и къс. Притежателите на късото копие на гена са способни да се заседяват до късно – тоест те са „сови“. Тези с дългата версия съответно са „чучулиги“, проявяващи повишена умствена и физическа активност в ранните часове.
И едните, и другите може да се установят със съответен анализ. А според резултатите например може да се направи справка, удостоверяваща, че на човек му е противопоказано да се труди втора смяна.
И ето че сега хронобиологията е направила още две крачки напред благодарение на продължително изследване, проведено от невролози от Масачузетския медицински център под ръководството на Андрю Лим. В полезрението на учените се намирали 1200 души на преклонна възраст.
Отначало меците определили кои от тях са „сови“ и кои – „чучулиги“. След това открили ДНК последователностите, които конкретно отговарят за навика за събуждане и оттегляне за сън в едно или друго време – рано или късно. В края на краищата откритите последователности били свързвани с часа на естествената смърт на доброволеца.
Както станало ясно, режимът на съня се определя от ДНК участъци в непосредствена близост до гена PER1. При едни хора това е комбинация от две идентични азотни бази (аденин или гуанин), при други – от различни. В резултат хората биват три типа: с последователност аденин-аденин (АА), гуанин-гуанин (ГГ) и смесен тип – аденин-гуанин (АГ).
В естествени условия хората с генотип АА са „чучулиги“. Обикновено те се събуждат с час по-рано от хората с генотип ГГ – „сови“. А хората от смесен тип – АГ – се събуждат средно половин час след „чучулигите“. Те са един вид „полусови“.
Според Лим „чучулигите“ (АА) са около 36%, „совите“ (ГГ) – 16%. Най-много са „полусовите“ (АГ) – 48 процента.
Тъжната статистика свидетелства, че чучулигите и полусовите обикновено си отиват около 11 часа преди обяд, а совите – около 18 часа привечер.
Учените обяснили, че биологичният часовник, намиращ се в нашия организъм, определя не само времето на сън и бодърстване, но и критичните периоди. Например времето на инсулт или инфаркт – удари, които често убиват хората.
Днес генетиците доста точно могат да определят към кой генотип принадлежи един или друг човек. Очевидно са способни да предскажат и часа на смъртта. Именно часа, а не деня, подчертава Лим. Но дали някой иска да го знае?
Впрочем
Как да ви наричаме сега?
Рано или късно настъпва моментът, когато към вас престават да се обръщат с думите „млади човече“.
Та на колко години приключва младостта? И на колко започва старостта? Учените са определили това, като попитали повече от 40 000 души в 31 европейски страни. И така, средно за Европа младежкият предел е 35 години. Старческият праг – 58 години.
Индивидуалните оценки на хората се различавали по страни и силно зависели от възрастта на запитаните. Например 15–24-годишните смятали, че младостта завършва на 28 години, а старостта започва на 54. А възрастните, прехвърлили 80-те, споменавали, че на 42 години приключил младежкият им период. За начало на старческата възраст те посочили 68 години.
Общата тенденция е такава – колкото по-топла и южна е страната, толкова по-рано там в усещанията на хората завършва младостта и започва старостта. А в северните страни средната или зрялата възраст продължават повече.
