Астрономите получиха първото пряко доказателство, че свръхмасивните черни дупки действително изхвърлят целия неутрален газ от централната част на галактиките и постепенно ги превръщат в безжизнени пустини.
Учените са наблюдавали галактиката IRAS F11119 в съзвездие Голяма мечка, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.
„Това е първата галактика, при наблюденията на която успяхме едновременно да забележим и ветровете, излизащи от нейното ядро, и мащабните потоци неутрален газ, изхвърлян извън нейните предели“, казва водещият автор на статията Франческо Томбеси от университета на Мериленд в Грийнбелт (САЩ).
В центъра на Млечния път и практически във всички галактики присъства свръхмасивна черна дупка, която по невидим начин „дирижира“ процесите на кръговрат на веществото по цялата галактика.
Отдавна астрономите смятат, че активизацията на такива черни дупки води до постепенно опустошение на галактиките и прекратяване на процесите по звездообразуване в резултат на това, че черната дупка нагрява и изхвърля студените облаци прах и водород, в които се раждат звездите, извън пределите на галактиките.
Както обясняват авторите на статията, днес астрономите не се съмняват, че това действително се случва така, но досега нямаха преки доказателства и данни от наблюдения, които еднозначно да потвърждават „вината“ на черните дупки в задушаването на процесите на звездообразуването в галактиките.
Томбеси и колегите му наблюдавали центъра на галактиката IRAS F11119 с орбиталния рентгенов телескоп Suzaku и инфрачервената обсерватория Hershel.
Въпросната галактика, както обясняват учените, не се явява обикновена спирална или елиптична със спокоен характер галактика, а изключително активна следа от своеобразна „космическа катастрофа“, резултат от сблъсък на две нормални галактики. Този сблъсък „разбунил“ IRAS F11119 и „събудил“ черната дупка, като ѝ предоставил много нова храна.
© ESA/ATG medialab
Комбинацията от мощностите на Suzaku и Hershel помогнал на учените да видят как в IRAS F11119 се раждат мощни космически ветрове в близките околности на черната дупка, духащи със скорост една четвърт от светлинната, и как те йонизират и ускоряват запасите от студен газ, формирайки гигантски изхвърляния на „звездно гориво“, отлитащи в междугалактичната среда.
Наблюденията на тези ветрове и изхвърляния в IRAS F11119 помогнали на учените да потвърдят, че съвременните теории, описващи поведението на квазарите – активни и ярки ядра на галактики, – като цяло са верни. Според учените изхвърляният от тях газ действително се охлажда бавно, което възпрепятства неговото „падане“ върху галактичния диск и формирането на нови светила.
В близко време екипът на Томбеси планира да проведе серия аналогични наблюдения на други активни галактики, което ще им помогне да уточнят теориите, ако е необходимо.
