Физици от университета на Лестър са изчислили, че сълзите на цялото човечество не биха стигнали да запълнят и захранят най-късата река на света, което опровергава популярния шлагер от 50-те години за реката от сълзи, става ясно от статия, публикувана в Journal of Interdisciplinary Science Topics.
Една от най-популярните песни от 50-те години в САЩ е Cry Me a River, съчинена от поета Артър Хамилтън през 1953 г. Оттогава този израз, който може да се преведе общо в смисъл „Стига си хленчил“, изключително често се употребява в англоезичните страни.
Студентите Ли Ашли и Роби Ро от университета на Лестър (Великобритания) са се опитали да проверят доколко по принцип е възможно да се осъществи предложението на лиричния герой от песента на Хамилтън в най-буквален смисъл.
Като основа на този „мислен експеримент“ учените взели реката Ро – най-късата водна артерия в света с дължина само 61 метра, която тече през щата Монтана в Съединените щати. Освен това британските физици оценили дали ще стигнат сълзите на човечеството за решаване на по-скромна задача – запълването на олимпийски басейн.
Както разказват Ро и Ашли, река Ро пропуска през себе си около 709 милиарда литра вода всеки ден, докато един човек е способен да изплаче около 1,7 мл сълзи дневно, ако плаче без прекъсване по време на обяд, сън и т.н. По такъв начин простите математически сметки показват, че са необходими повече от 410 милиарда души, за да се напълни река Ро.
От друга страна, пълненето на олимпийски басейн с човешки следи не е толкова непосилна задача. Изчисленията на физиците сочат, че за решаване на този проблем всеки човек е достатъчно да изплаче само по 55 сълзи, което според учените следва да утеши частично Хамилтън, след като неговото желание да се „изплаче река“ се е оказало нереално от гледна точка на физиката и способностите на човечеството.
