Дъното на Северния Ледовит океан е осеяно с пластмасови и други боклуци, сочат данни на Дълбоководната обсерватория Hausgarten на Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер” в Германия.
Мелани Бергман от Института за полярни изследвания и колегите й са разгледали 2100 снимки на дъното, направени от обсерваторията в източната част на пролива Фрам, който дели Гренландия от норвежкия архипелаг Шпицберген. Изследователите установили, че на снимките от 2011 г. боклукът е много повече в сравнение със снимки от 2002, 2004, 2007 и 2008 г.
Институтът „Алфред Вегенер” редовно прави мониторинг на морското дъно със системата OFOS (Ocean Floor Observation System) по време на експедицията „Полярна звезда”. Централната станция на обсерваторията е разположена на дълбочина 2500 м, на метър и половина от дъното и прави снимки на всеки 30 секунди. Те се използват от биолозите за проследяване на промените в биоразнообразието. На изображенията от 2002 г. боклукът се среща в 1% от случаите, а през 2011 той е два пъти повече. Най-голямото нарастване е от 2007 г. насам.
Според еколозите 2% отпадъци за Арктика са притеснителни. Дъното на Северния Ледовит океан е смятан за уединен район на нашата планета, но човешката ръка е стигнала и до него.
Ледовете бързо нарастват
Есента в Северния Ледовит океан е време на бързо понижение на температурите и нарастване на ледовете. Само месец след рекордния минимум, установен на 16 септември 2012 г., площта на ледовете е достигнала показателите от 2007 г., които се смятат за предишния антирекорд.
По данни на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) към 15 октомври ледът е покривал 5 180 000 кв. км, което е с 490 000 кв. км под нормата и със 70 000 кв. км по-малко, отколкото на същата дата през 2007 г., а няколко дни по-късно това изоставане е наваксано.
Големи площи в Карско море, Лаптеви, Бофорт и Източносибирско море остават открити на стотици километри от бреговете. В същото време на изток от Гренландия ледът настъпва предсрочно. От 6 октомври темповете на нарастване изпреварват обичайните показатели и обхващат средно 100 000 кв. км на ден.
В последните две годни учените бият тревога, че количеството многогодишни ледове в Арктика е намаляло значително, но нарастването на младия едногодишен лед в зимния период протича без промяна. Тоест това е своеобразно „подмладяване” на ледената покривка на Арктика, твърди Хенри Алексеев от Арктическия и антарктическия научноизследователски институт на Русия пред РИА Новости.
Учените не успели да определят произхода на боклука само по снимките, но предполагат, че роля е изиграло намаляването и изтъняването на ледовете в последните години, тъй като те не позволяват на боклуците, издухвани от сушата, да попадат във водата. Напоследък и корабоплаването в Арктика се е активирало. В сравнение с 2007 г. сега около Шпицберген се появяват три пъти повече частни яхти и 36 пъти повече риболовни кораби. Хората, които почистват плажовете на Шпицберген всяка година, твърдят, че най-много боклуци остават след рибарите.
Основни жертви на растящото замърсяване на арктическото дъно са дълбоководните обитатели. Почти 70% от пластмасовите отпадъци влизат в контакт с организмите. Например на снимките се виждат сюнгери, заплетени в найлонови торбички, морски анемони, прикрепени към пластмаси и въжета, а също картон и бутилки, колонизирани от морски лилии.
Според изследователите при контакт с пластмасата сюнгерите може да получат наранявания, в резултат на което по-рядко ще поглъщат частици храна, ще растат по-бавно и трудно ще се размножават. Често пластмасата съдържа вредни химични добавки. Изследванията говорят, че найлоновите торбички, паднали на дъното, може да нарушат газообмена и да доведат до формиране на области с ниско съдържание на кислород. От друга страна, някои животни използват боклуците като подходящ обект за колонизация, което в известна степен спомага запазването на биоразнообразието.
Учените отбелязват, че пластмасовите отпадъци едва ли могат да се разградят бързо в условията на арктическото дъно, където няма слънчева светлина и силни течения. По тази причина те може да останат там в продължение на много векове.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА
