Биолози са направили невероятно откритие – те са успели да открият най-древния досега образец на чумна бактерия – причинител на бубонна чума, която е прекарала в „кехлибарен затвор“ около 20 милиона години, става ясно от статия, публикувана в Journal of Medical Entomology.
„Освен сходствата във външния вид тези бактерии са живели в същата задна част от стомаха на бълхите, както и съвременните чумни бактерии. Освен това в този фосил открихме бактерии и в пресъхнала капка кръв на хоботчето на насекомото, което е аналогично на това, как те са предавали чума от една жертва на „черната смърт“ на друга по време на Средновековието“, казва Джон Пойнар (George Poinar) от Орегонския университет в Корвалис (САЩ), цитиран от РИА Новости.
Пойнар и колегите му вече няколко години се опитват да открият следи от праисторическото минало на Земята в късчета кехлибар, формирани преди милиони години. Например в началото на тази година те успели да открият спори на халюциногенна гъба, която е връстница на първите динозаври и първите цъфтящи растения.
Този път те успели да открият бълха и предполагаем древен щам на чумна бактерия, като изучавали парче кехлибар, открито на територията на Доминиканската република в края на ХХ век. Този кехлибар, според различни оценки, се е образувал много отдавна – в еоцена, преди около 45–30 милиона години, или в миоцена, преди 20–15 милиона години.
Като анализирали микроскопски снимки на неизвестния досега вид бълха, получила името Atopopsyllus cionus, учените забелязали необичайни петна от кръв на нейното хоботче и предните лапички, както и странни струпвания на черни петна в края на нейния стомах.
Изучавайки ги по-подробно, биолозите разбрали, че си имат работа със струпвания на единични микроби с продълговата форма, подобни по вид и размери на Yersinia pestis, причинител на чума. Това според Пойнар разкрива перспективата, че „черната смърт“ съществува не от 10–20 хиляди години, както смятали генетиците по-рано, а от десетки милиони години.
Предполагаемата чумна бактерия на хоботчето на бълхата. © George Poinar, Jr., courtesy of Oregon State University
От друга страна, изследователят признава, че без „аутопсия“ на кехлибара и детайлен анализ на останките от насекомото и микробите не може да се каже с точност дали тези бактерии са предци или роднини на Yersinia pestis, или са просто подобни микроорганизми, използващи същия начин за предаване от една жертва на друга.
Все пак Пойнар смята, че става дума за чумна бактерия, като отбелязва мястото в стомаха, заемано от нея. Според него колониите на тези микроби, също както съвременните Yersinia pestis, по специфичен начин „запушват“ гушата на насекомото, като пречат на движението на изсмукваната кръв в стомаха.
Както обяснява биологът, това кара бълхата да изплюе този съсирек заедно с част от погълнатата кръв обратно в раничката, което позволява на микробите да проникнат в организъма на животното, чиято кръв смуче бълхата.
„Ако това наистина е древен щам на Yersinia, това би било невероятно откритие. То би показало, че чумата всъщност е древна болест, заразявала и вероятно предизвиквала измирания на някои животни дълго преди появата на човека на Земята.
Чумата може да е играела много по-голяма роля в историята на планетата, отколкото сме смятали“, заключава Пойнар.
