Да почакаме малко с климатичния апокалипсис

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

62e87f31c944ee317b70e09a5350ee10
Ивайло Красимиров

Учени откриха огромен, досега неизвестен източник на азот. Защо това има значение? Защото откритието би могло драматично да промени прогнозите за глобалното затопляне.

Изследователите, чиито открития са публикувани в престижното списание Science, казват, че са установили, че идеята, че единственият източник на азот за живота на растенията идва от въздуха, е погрешна. Има огромни складове на азот в скалите в основата на планетата, от които растенията също така се хранят.

Това потенциално е голяма новина, тъй като означава, че на планетата има значително по-големи количества азот, отколкото се предполагаше досега.

Бен Хълтън от Калифорнийския университет в Дейвис, учен по околна среда и съавтор на изследването казва, че „това противоречи на вековната парадигма, която стои в основите на науките за околната среда“.

Обърнете внимание на думата „парадигма“. Ако констатацията на Хълтън за тези огромни, досега неизвестни азотни „складове“ се окаже вярна, това ще има огромно влияние върху прогнозите за глобалното затопляне.

Отдавна е известно, че растенията компенсират някои от последиците от изменението на климата, като поглъщат и съхраняват CO2. Учени климатолози обаче предполагаха, че способността на растенията да изпълняват тази функция е ограничена, тъй като наличието на азот в атмосферата е ограничено.

Според проучване от 2003 г., публикувано в списание Nature, „няма да има достатъчно азот, който да поддържа сценариите за поглъщане на високи въглеродни емисии от растенията“.

Роналд Амундсон, биогеохимик по почвата в Калифорнийския университет в Бъркли, заявява пред изданието Chemical and Engineering News, че „ако има повече азот отколкото се очаква, тогава ограниченията върху растежа на растенията в свят с висок СО2 може да не е толкова голямо, колкото си мислим.“

С други думи, при наличието на повече азот, животът на растенията може да усвои повече въглероден диоксид, отколкото се предполагаше досега, което означава, че планетата няма да се затопля толкова много, въпреки че човечеството изхвърля големи количества CO2 в атмосферата.

Хълтън проучва тази възможност от години. През 2011 г. той съобщи, че дърветата в горите могат да черпят азот, който се намира в околните скали.

Тогава той обяви „зашеметяващото откритие, че горите могат да се хранят с азот от скалите, което има потенциала да промени всички прогнози, свързани с изменението на климата“, защото означава, че може да има повече натрупване на въглерод на сушата и по-малко в атмосфера, в сравнение с това показвано от климатичните модели.

Въпросът е дали някои учени в областта на климата или природозащитници, които са изцяло обвързани с идеята, че индустриализацията унищожава планетата, някога ще признаят това.

Ето защо думата „парадигма“ в израза на Хълтън е важна.

Често учените разработват теория – или парадигма – въз основа на наличните доказателства, с която да обяснят какво виждат в околния свят.

След като тази парадигма бива приета, учените често не са склонни да се откажат от нея, дори ако се натрупват доказателства, че тя може да е погрешна. В крайна сметка, обаче, грешните парадигми отстъпват, като поставят началото на нова научна парадигма. Примери за такова развитие в миналото са теорията за хелиоцентричната слънчева система, за континенталния дрейф, дори някои от теориите на Айнщайн …

Същото нещо може да се случи сега и с науката за климата.

Редица нови доказателствата продължават да показват слабости в климатичните модели, използвани за предсказване на бъдещото затопляне. Те не успяха да предскажат десетилетна пауза в нарастването на глобалните температури. Нито имаше различни бедствия, които моделите предсказваха и предполагаха, че ще се случат. И в скорошна публикация в списание „Nature“, се заключава, че планетата е по-малко чувствителна към повишаването на CO2, отколкото компютърните модели показват.

В същото време в редица публикации се твърди, че Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ провежда много подозрителни манипулации с данни за температурата. Промените в температурните данни постоянно правят миналото да изглежда по-хладно, което на свой ред прави настоящето да изглеждат по-топло.

Това създава илюзия за постоянно нарастващи температури, за да съответстват на увеличението на CO2 в земната атмосфера.

Марк Морано, редактор на популярния блог ClimateDepot и автор на „Политически неправилното ръководство за изменението на климата“, отбелязва, че „науката не трябва да има политически предварително определен резултат на базата на идеологията и политиката. Науката за глобалното затопляне трябва да бъде отворена за различни проучвания и несъгласувани гласове по отношение на CO2, за да отмени предполагаемия консенсус по отношение на изменението на климата.“

Но дали ще бъде възможно да стане така? Заради репутацията си и огромните суми получавани от правителствени и/или други програми, е малко вероятно много учени климатолози да признаят, че изводите им са били грешни, независимо колко очевидно става, че са били именно такива.

Категории на статиите:
Климат

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори