В самият край на Слънчевата система, планети джуджета като мистерозната Седна, се движат по странни начини, което кара много учени да предполагат, че една невидима девета планета може да се крие в дълбокия космос отвъд Нептун, изявявайки гравитационното си притегляне.
Едно ново изследване обаче, предлага различно обяснение: Колективната тежест на по-малки части от космически отломки, като астероиди може да е отговорна за поведението на т.нар. „отделни обекти“ като откритата през 2003 г. Седна, които могат да изглеждат изолирани от останалата част от нашата Слънчева система.
Забележително е, но според новото проучване, именно тези относително незначими обекти също могат да бъдат виновни за изчезването на динозаврите.
„Може да има хиляди такива (по-малки) тела, които чакат да бъдат открити“, казва Якоб Флейсиг от университета Болдър в Колорадо, който представи новото изследване в Американското астрономическо дружество в Денвър.
Флейсиг и други изследователи са използвали компютърни симулации, за да открият, че тези малки ледени обекти, обикалят около Слънцето по-бързо, отколкото по-големи такива, като Седна.
„Моделите показват, че често орбитите на по-малките обекти от едната страна на Слънцето, ги блъскат в по-голямо тяло и това, което се случва е, че тези взаимодействия променят орбитата на по-голямото тяло от овална форма до по-кръгла такава“, казва Флейсиг.
Това означава, че орбитата на Седна може да се промени от сравнително нормална, до такава, изглеждаща че се отдалечава от нашата Слънчева система, поради множество взаимодействия с гравитацията на по-малки тела.
Тези групи от далечни астероиди заедно с други малки обекти, също могат да взаимодействат с кометите, които се реят в студения край на нашата Слънчева система, като свиват и разширяват орбитите си отново и отново.
Този цикъл може да е отговорен за отправянето на комети в нашата посока на всеки около 30 милиона години и дори може да обясни голямата космическа скала, за която се смята, че удряйки се в Земята, е извадила динозаврите от еволюционното им развитие.
„Не можем да кажем категорично, че този модел е убил динозаврите, но е вълнуващо да си го представим“, казва Флейсиг.
Ако групи от далечни астероиди изстрелват групи от комети в нашата посока регулярно, струва си теорията да бъде проверена, тъй като ако това е така, учените могат да открият някакъв предвидим график. Без съмнение, това би бил модел, за който със сигурност искаме да научим колкото се може повече, за да избегнем съдбата на Ти Рекс и компания.
Публикувано в изданието cnet.com.
