Стремежът да се правят добри дела често зависи не от постоянни личностни качества, а от моментното състояние. Не за първи път учените доказват тази незавидна за човечеството идея. Наскоро те откриха склонността на човека да дава „жертви” във вид на добри дела, когато очаква благоприятен изход на някое важно събитие.
Преди време учените изясниха, че хората често проявяват недоброжелателно поведение, когато са уморени или не са се наспали. Сега психолозите от университета на Вирджиния и университета на Чикаго са стигнали до извода, че на ниво подсъзнание ние сме склонни да търгуваме с Вселената. Това не се случва всеки ден, а в период на напрегнато очакване на някакво събитие, чийто изход не зависи от нас.
Специалистите събрали доброволци и ги разделили на две групи. Участниците в първата група били запитани да опишат как минава един техен обикновен ден, а във втората – да разкажат събития, които ги вълнуват и чийто изход не зависи от тях. Сред запитаните се оказали и такива, които подали документи за аспирантура и очаквали решението на приемната комисия или направили предложение на любимата жена и очаквали нейния отговор, трети очаквали резултати от тест за бременност и т.н. Писменият разказ за вълненията изострял преживяванията на доброволците от втората група в сравнение с участниците в първата (които вероятно също имали за какво да се вълнуват).
След това психолозите запитали доброволците от двете групи биха ли се съгласили да работят извънредно, при условие че полагащото им се заплащане отиде за гладуващите или болните деца. Участниците във втората група, които току-що си били спомнили за надеждите и тревогите си, охотно се съгласили да направят добро дело. Създало се впечатление, че с благородната си постъпка те се опитват да си спечелят благоприятен изход на собствения си проблем. Доброволците от първата група се отзовали с по-малък ентусиазъм.
Интересно е, че ставало дума точно за символични жертви, а не за това „да се убие време”. Запитаните, които чакали решаване на важен въпрос, не се готвели да губят време в развлечения, тоест готовността им за извънредна работа не можела да се припише на желанието им да се занимават с каквото и да е, за да се разсеят.
Заинтересуваните психолози провели още две серии експерименти и резултатът бил сходен. Във второто изследване ставало дума за парични пожертвования. Ситуацията се повторила – тези, които очаквали изход на независещ от тях въпрос, били готови да се разделят с пари за благотворителни цели. А хората от контролна група, които също очаквали решаване на проблем, но можели да му повлияят, не горели от желание да правят пожертвования.
В третата серия експерименти психолозите изследвали хора, които си търсят работа. Станало ясно, че ако длъжността зависела само от това дали ще успее някой друг да заеме свободното място, или не, заинтересуваните жертвали за благотворителност доста охотно. Ако човекът знаел, че постъпването му на работа зависи само от неговите способности и квалификация, то желанието да прави добри дела спадало забележимо. Психолозите описали резултатите от изследването в статия с красноречивото заглавие Investing in Karma. When Wanting Promotes Helping („Инвестиране в кармата. Когато очакването ни прави щедри”) и публикували материала в сп. Psychological Science.
Разбира се, склонността да се принасят „изкупителни жертви” е забелязана още от Фройд по пътя на самонаблюдението. В труда си „Психопатология на всекидневния живот” бащата на психоанализата признава, че нерядко е чупил по нещо ценно в очакване на някое важно събитие или за „изкупление” на дадена постъпка.
От една страна, излиза, че егоистичните интереси са способни да ни направят по-чувствителни към проблемите на околните и това безспорно е позитивен изход. В същото време се получава, че нашият алтруизъм в дълбочина е търговия с „висшите сили”.
Източник: Pravda.ru
