Да викаш от болка, е един от основните човешки инстинкти.
Преди биолозите смятаха, че човек е започнал да крещи по време на болка, за да предупреди своите съплеменници за опасност.
Но специалистите от Националния университет на Сингапур са опровергали тази теория.
Според учените виковете и стоновете по време на болка са начин да се блокира предаването на болковите импулси към мозъка и съответно да се намали болковото усещане.
В рамките на изследване специалистите провели експеримент с участието на 56 доброволци. Те трябвало да държат ръцете си в ледена вода колкото се може по-дълго.
Тези, на които било позволено да крещят, изпитвайки болка, издържали най-много – четири пъти повече от тези, които били помолени да мълчат.
Учените отбелязват, че звуците, които издават хората по време на болка на различни езици, много си приличат – „ау“, или „ауч“ крещят аглоговорещите, „айна“ – южноафриканците, „айя“ – италианците, и „айо“ – китайците.
Всички тези звуци са обединени от звук, при артикулацията на който устата се отваря, а езикът не се движи.
„Това е много прост звук, който изисква минимална артикулация с максимална гръмкост. Той се явява ефективен метод за снижаване на нивото на болка“, отбелязват специалистите от Катедрата по психология и невробиология към Националния университет на Сингапур.
Вижте още:
По-рано британски учени откриха, че сквернословието също може да намали физическата болка. Експеримент показал, че доброволците, които попържат, по-дълго от другите търпят болка.
