Учените потвърдиха, че всяко събитие оставя своите следи във водата, и откриха начин да го идентифицират.
„Водата нищо не забравя”,твърди проф. Борис Кох, химик от Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер” към асоциацията „Хелмхолц” в Германия. Независимо от това, което се случва в морето – дали свети слънцето, дали цъфтят водораслите, или плува стадо делфини, всичко оставя своята биомолекулярна песен. С помощта на нови технологии Борис Кох и колегите му сега могат да идентифицират някои следи, останали в паметта на водата, и да ги проследят.
В специално издание на сп. Biogeosciences учените съобщават по какъв начин морските събития са били открити от изследователите и как е провеждан техният анализ.
Концентрацията на биомолекулите в океаните е по-ниска, отколкото в някоя природна канавка или торфена яма. Но ако успеем да пресеем през пористо биомолекулярно сито морската вода, в ситото биха останали 25 млрд. тона чист въглерод. Основно той се произвежда от останки от мъртви морски организми, а също от биомасата на живите китове, рибите, водораслите, бактериите. От друга страна, още 662 млрд. тона разтворен органичен въглерод остават под ситото, там ще има около 10 000 органични вещества.
Разтвореното органично вещество е най-огромният в света активен органичен резервоар на въглерод на планетата. И той привлича вниманието на учените.
„Нашата работа с разтворените органични вещества се съпровожда от две основни трудности. Първо, до днес не знаем колко органична материя достига до морето, каква част се произвежда там и защо тя не се разлага напълно. Второ, концентрацията на отделни биомолекули е толкова ниска, че постоянно сме принудени да обогатяваме пробите вода, за да видим нещо дори под чувствителния спектрометър в Хелмхолц”, обяснява Кох.
С помощта на този спектрометър групата учени начело с Борис Кох за първи път успяла да отдели хиляди отделни компоненти разтворено органично вещество. Тази информация е необходима, за да се изясни откъде са произлезли отделни молекули. В края на анализа в масспектрографа се показали уникалните химически „отпечатъци на пръстите”, които позволяват да се идентифицира какво се е случило във водата.
Изследванията едва сега започват, но учените вече могат да се гордеят с това, че при използването на дадения метод са открили нови начини за използване на химическата памет на водата. Например те могат да кажат преди колко години материята се е разтворила във водата, била ли е подложена на въздействието на слънчевите лъчи, пътешествайки през океаните, и какви бактерии и видове планктон са обитавали същия водоем.
Снимка: © Tungphoto / FreeDigitalPhotos.net
