Човешкият мозък е стигнал своя предел и не може да се развива повече. Затова и не можем да станем по-умни. Времената на Айнщайн, Тесла, Да Винчи са си отишли безвъзвратно, твърдят изследователи от Кеймбриджкия университет.
Какво се е променило около нас? „Много неща са се променили – казва професорът по невробиология Саймън Логлин. – Информационната среда е невероятно наситена и продължава да се разширява. Благодарение на новите технологии година след година узнаваме толкова, колкото нашите деди не са могли за целия си живот. Обемът на съхраняваната информация на Земята за 20 години се е увеличил около сто пъти, и всичко това изисква бърза обработка.
Нашият мозък, който я обработва, заема около 2% от масата на нашето тяло, но за неговата работа се изискват 20% от изработваната от човека енергия. За да накараме мозъка да се труди повече, трява да му даваме и повече енергия. Но човешкият организъм е устроен така, че храненето на мозъка (както и на другите органи) е строго лимитирано.”
Професорът по психиатрия от Кеймбридж Ед Булмър добавя към това твърдение следното: „Невронната мрежа е пряко свързана с високото ниво на интелекта. И за да станем по-умни, е необходимо тази невронна мрежа да стане по-голяма, тоест да получи повече пространство. С други думи, мозъкът не само трябва да получи допълнителна енергия, но и да се увеличи по размери. Но човешкият череп не е разтеглив и нашите мозъчни гънки са принудени да се ограничават в дадените ни от природата размери на главата. Затова и мозкът е престанал да еволюира.”
Твърденията на кеймбриджките изследователи се оспорват от канадски учени, които не са убедени, че човекът се е изкачил до най-високата степен от еволюционната стълба. Възможно е след милиарди години на Земята да се появи доста по-разумна форма на живот, към която ние, хората, да нямаме никакво отношение.
Надежди към природата
Никой не се готви да оспорва канадските учени – може само да се предполага какво ще бъде след милиарди години. Но ето че учените от Кеймбридж си имат достатъчно критици. Основният им аргумент е, че на Земята продължават да се раждат гении. Например Григорий Перелман, който доказа теоремата на Пуанкаре, над която сто години си блъскат главите математиците по света. Затова може да се предположи, че мозъкът е способен да се развива, без това да е външно забележимо, тоест без да се увеличава по размери и без да изисква допълнителна енергия.
Може да се направи съпоставка и с усъвършенстването на автомобилите. Първите „чудовища” са били с гигантски мотори, изразходващи огромни количества гориво, но са били маломощни и тромави. Под капака на съвременния автомобил стои компактен и икономичен двигател, който десетки пъти превъзхожда своите предци.
Ако хората за някакви си сто години са успели да усъвършенстват собственото си изобретение, може би и майката природа ще се погрижи да усъвършенства нашия мозък според нарасналите ни потребности. Макар и този процес да отнеме доста повече време…
Има още един вариант – чисто технически. Сами да подобрим възможностите на нашия мозък, като му добавим изкуствен интелект. Но мнозина изследователи смятат, че подобно нещо ще е като патерицата за контузения човек.
Източник: Тайны ХХ века
