Дребните хора от о. Флорес нямат общи гени с хобитите

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

12
Ивайло Красимиров

Ново изследване показва, че две популации от дребни и ниски хоминини се появяват самостоятелно на индонезийския остров Флорес.

Проучването, публикувано в списание Science, разкрива, че не е имало генетичен обмен между малките изчезнали Homo floresiensis, които някога са обитавали Флорес, и предците на група от изключително ниски хора, които живеят там до днес.

Остатъците от H. floresiensis или наричани още „Flores Hobbit“ са открити за пръв път в пещерата Лианг Буа (Liang Bua) на острова през 2003 година. Интересното е, че останките са на зрели възрастни индивиди, които са били високи само един метър.

Данните показват, че H. floresiensis е живял на острова преди 60 000 до 100 000 години. Но естеството на връзката им със съвременните хора остава загадка, отчасти защото ДНК на Хобит никога не е била възстановена.

Днес няколко десетки семейства живеят в близкото селце Рампасаса, огромното мнозинство от които са изключително ниски, със средна височина около 145 см.

Изключително ниският им ръст и непосредствената близост до пещерата Лианг Буа дават основание да се твърди, че някъде в историята на техните предци може да се е случило генетично смесване с архаичните хоминини.

За да хвърли светлина върху историята на присъствието на хоминини на остров Флорес и с очакване да намерят част от ДНК на хобити (H. Floresiensis), Ричард Грийн от Калифорнийския университет Санта Круз, заедно със Серене Тючи от Принстънския университет изследват геномите на индивидите от селото Рампасаса.

13

В сътрудничество с учени в САЩ, Европа, Австралия и Индонезия те са търсили малки генетични разлики, наречени единични нуклеотидни полиморфизми (SNPS), в геномите на 32 възрастни обитатели на Рампасаса и са проследили всички геноми на 10 от тях. Не са получили обаче данни за ДНК на H. floresiensis.

„Ако имаше някакъв шанс да се знае генетично Хобитът и до се различи от генома на съществуващите хора, това би било откритие, казва Грийн, но ние не го видяхме“.

„Генетично хората от Рампасаса не са толкова различни от другите популации в тази част на света“, казва Грийн.

Всъщност, техните геноми изглеждат смесица от родословие, свързано с източноазиатските, Ново Гвинейските и популациите в Океания.

Както е често срещано в тези групи, геномите на жителите на Рампасаса включват малки количества ДНК от неандерталците и от денисованите, които са били архаични хора.

Анализът обаче разкрива някои особено отличителни генетични белези.

„Най-интересният резултат е доказателство за адаптация, както свързана с диетата им, така и с намаленият им ръст“, казва Питър Вишър от Университета в Куинсланд, Австралия, който също участва в проучването.
Например, индивидите от Рампасаса притежават висока честота на вариации в клъстер от гени, участващи в синтеза на мастни киселини.

„Това е в съответствие с промените в родословието към по-морска диета, богата на омега-3 мастни киселини“, казва Вишър.

Подобни адаптации в тази област на генома са открити в инуитите от Гренландия.

Екологичната адаптация също изглежда отговорна за ръста на хората от Рампасаса. Чрез достъпа до британската Biobank, изследователите успяват да изследват данните за геномите на повече от 450 000 души от европейски произход и идентифицират редица варианти, свързани с намалена височина. Когато са търсили тези вариации в геномите на хората от Рампасаса, те са открили не само една, но много такива.
„Това звучи като скучен резултат, но всъщност има важно значение“, казва Грийн.

Това предполага, че генетичните вариации с малък ръст се връщат чак до един общ предшественик на европейците и семействата, които в момента живеят в Рампасаса. За последните селективният натиск най-вероятно е бил осигурен от самия остров.

„Островното правило“ е явление, при което големите бозайници живеещи на островите постепенно във времето стават по-малки, като този процес е добре документиран за редица животни. Всъщност има доказателства, че на Флорес някога е имало и един вид малки слонове.

„Странни неща се случват на островите“, казва Грийн. „С генетичния басейн, откъснат от по-големи групи население, хората на острова могат свободно да се развиват в неограничени направления, базирани на изискванията на малката екосистема“.

Вишър се съгласява и казва, че новите открития са добър пример за това как човешката адаптация работи, като използва генетичните вариации, налични в дадена популация.

Вижте някои от най-добрите ДНК тестове за родословие в Amazon:

AncestryDNA: Genetic Testing

MyHeritage DNA Test Kit – Ancestry & Ethnicity Genetic Testing

23andMe DNA Test – Health + Ancestry Personal Genetic Service – 90+ Online Reports – includes at-home saliva collection kit

Atlas DNA Test — Health + Nutrition + Sports + Personal Traits + Ancestry

 

Категории на статиите:
Антропология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори