Италиански океанографи през лятото откриха на дъното на морето гигантско съоръжение на древна цивилизация, за съществуването на която никой не е подозирал.
Подводна експедиция, която това лято работила в Средиземно море, е стигнала до невероятен извод – учените са проспали епохата, когато се е зародила нашата цивилизация. Цялата историческа хронология трябва да се пренаписва отново.
„Археолозите абсолютно вярно смятаха, че крайбрежието на Средиземно море е люлката на цивилизацията – казва професорът от италианския Национален институт по океанография в Триест Емануеле Лодоло. – Но независимо от огромния размах на работата, те нямаха нито един шанс да открият следи от най-древните селища. Защо? Защото преди 12–15 хиляди години крайбрежната линия е била съвсем различна. Следите от първите цивилизации следва да се търсят не на брега, а на морското дъно.“
Краят – във водата
Океанолозите изхождали от очевидна и проста мисъл – преди 20 000 години, по време на последния ледников максимум, нивото на Световния океан е бил със 120-130 метра по-ниско от сега.
Това се е случило, тъй като огромни маси са били заключени в ледници с дебелина 3-4 километра. Поради това площта на Европа е била с 40% повече от сега. Много шелфови морета тогава не са съществували – Балтийско море е представлявало езеро. От Евразия в Аляска можело да се стигне по Беринговия земен мост, без да си намокриш краката. Средиземно море тогава се плискало на десетки километри от сегашната брегова линия. А ширината на пролива между Сицилия и Тунис не е била 160, както днес, а само 50 километра.
„Това е бил плитък участък с голямо количество острови. Очевидно именно тук е преминавал пътят, който е свързвал Африка и Европа – обяснява Лодоло. – Затова ние решихме да изследваме морското дъно в този район с хидролокатор. На шелф в района на остров Пантелерия открихме невероятна находка – колона с височина 12 метра, счупена на две. Тя лежеше на дълбочина 40 метра, затова там беше удобно да използваме и водолази, и малка подводница. След внимателно изучаване изяснихме, че сме открили останки от гигантски пристанищни съоръжения, които 6500 години преди Стоунхендж са издигнали представители на неизвестна ни цивилизация.
Учените установили, че тази колона има изкуствен произход. След това те открили мястото, където е бил изсечен този гигантски стълб. Това е подводен хребет, разположен на 300 метра южно. Освен това водолазите открили останки от вълнолом, защитаващ първобитното пристанище Това са редица половинметрови камъни, разположени в права линия. Съдейки по възрастта на раковините, които са обживели тези камъни, насипът е правен преди 9800 години.
Предците били по-умни от нас
„Тази каменна колона е убийствен аргумент в спора с традиционните историци – потрива ръце проф. Лодоло. – В науката господства представата за ловците-събирачи като за хора с примитивно мислене. Представете си – преди 11 000 години! Още не са изобретени керамичните съдове, не съществува животновъдство и земеделие. Да не говорим за метални оръдия на труда. И изведнъж откриваме тази колона, която доказва, че нашите предци изобщо не са били изостанали. Този голям камък по някакъв начин е трябвало да бъде изсечен в скалата, да се организира транспортирането, а след това – да се постови на новото място. Това е по силите само на хора, които имат развити технологични навици.“
И разбира се, те са били опитни мореплаватели, търговци и риболовци. Обществото им е процъфтявало, ако са могли да си позволят такива грандиозни постройки за своето пристанище.
Но идилията не продължила дълго. Хората са били принудени да изоставят пристанището през около 9200 г. пр.н.е., когато нивото на водата заради топенето на ледниците се е повдигнало с 40 метра и практически е потопило острова.
Изследването на италианските океанографи направило истинска революция сред археолозите. Сега е ясно, че следи от праисторически цивилизации в Средиземноморието следва да се търсят на морското дъно на десетки и стотици метри от брега. И не бива да се учудваме, ако се окаже, че нашите далечни предци по ниво на развитие съществено са изпреварвали своите потомци, тъй като тази находка изпраща началото на технологичната революция с няколко хиляди години по-назад.
Схема на разположението на пристанището
Монолитът се намира в горния десен ъгъл между цифри 8А и 2А. вълноломът, защитаващ пристанището, се състои от два насипа и е обозначен като INNER RIDGE и OUTER RIDGE.
Характеристики на мегалита
Снимките са направени от гмуркачите, а на тях се виждат откритият монолит и някои детайли по него. © Lodolo et al/Journal of Archaeological Science: Reports
Маса – 15 тона. Дължина – 12 метра. За сравнение главната „алея“ на Стоунжендж се състои от монолити, които тежат 25 тона при височина 4,1 метра. Средната маса на каменните блокове в Хеопсовата пирамида е 2,5 тона.
На повърхността ясно се виждат три ръкотворни отвора. Единият от тях, с диаметър 60 сантиметра – преминава през цялата колона и се намира на върха.
Другите два (с диаметър 50 см) са пробити до половина и се намират отстрани.
Датировка – повече от 10 000 години.
Възможно е колоната да е изпълнявала функциите на пристанищен фар.
