Гробницата Китора се намира в село Асука в префектура Нара (Япония). Тя е известна с прекрасните стенни рисунки, разположени в четирите посоки на света. Черна костенурка пази северната страна, червен феникс охранява южната, бял тигър – западната, а на изток гледа син дракон.
Таванът на гробницата е декориран по различен начин – карта на нощното небе, съдържаща 68 съзвездия, като звездите в тях са позлатени. Движенията на основните небесни обекти са описани чрез три яркочервени концентрични кръга.
Според Казухико Мияджима (Kazuhiko Miyajima), който е професор в университета Дошиша, това е най-старата астрономическа карта в света. Мияджима изучил гробницата веднага след като тя била открита през 1998 г. В картата са указани хоризонтът, екваторът, еклиптичните кръгове на главните небесни обекти, както и много познати съзвездия.
Това, което най-много озадачава учените, е местността, изобразена на картата.
Изследователите Мицуру Сома (Mitsuru Soma) от Националната астрономическа лаборатория в Япония и Тсуко Накамура (Tsuko Nakamura) от университета Дайто Бунка изчислили отделно един от друг небесния регион, описан на звездната карта.
Реконструкция на картата, направена от университета в Айова. Steve Renshaw
Заключението и на двамата е, че картата в гробницата Китора изобразява небето над Китай, както би изглеждало над днешните градове Кси‘ан и Луоянг. Учените успели да разберат, че небето е изглеждало така няколкостотин години преди да бъде построена гробницата в Китора, но двете изследвания не излизат с еднакво заключение относно датата.
Сома смята, че така е изглеждало небето между 240 и 520 г., а Накамура е заключил, че картата се отнася за периода 120-40 г. пр.н.е.
Мияджима пък е на съвсем друго мнение, като мисли, че картата показва небето над Пхенян или Сеул (Корея) през 65 г. пр.н.е. Мияджима е твърдял и преди, че картата е корейска, но пък изобразявала небето над Китай.
