Анализ на фосили от известната пещера Кесем в Израел е установил, че предполагаемите предци на неандерталците и денисовците са обичали месо от костенурки, което противоречи на представата за изключително месно-растителното меню на древните хоминиди, става ясно от статия, публикувана в сп. Quaternary Science Reviews.
„В историята вече е имало случаи, когато древни хора са използвали бавно подвижните животни – такива като костенурки, в качеството на своеобразни живи консерви. Но напълно е възможно, че жителите на пещерата Кесем, ловувайки и ядейки костенурки, просто по такъв начин да са максимизирали своя достъп до хранителни ресурси. Във всеки случай това откритие ни говори за нова, неизвестна преди черта на древните хора, за техните способности и възможно вкусове“, казва Рут Бласко (Ruth Blasco) от Националния център за изучаване на еволюцията на човека в Бургос (Испания).
Бласко и колегите ѝ разкрили хранителните предпочитания на една от най-първите групи древни хора, напуснали Африка в далечното минало, като изучили фосили, намерени в прочутата пещера Кесем, където в недалечното минало са открити най-древните следи от пребиваване на кроманьонци и едни от последните следи на сръчния човек и хайделбергския човек на Земята.
Тази пещера била обитаема много отдавна – първите следи на човек в нея се появяват в слоеве, формирани преди 420–390 хиляди години и техните обитатели, съдейки по устройството на оръдията на труда, са били едни от последните изправени хора, Homo erectus. Те са живели в пещерата преди около 2000 години, след което Кесем е опустял и повторно е бил заселен чак преди около 120 000 години, когато тук проникнали кроманьонците.
Изучавайки най-древните слоеве наноси, екипът на Бласко се натъкнал на нещо изключително необичайно – те открили стотици фрагменти от черупки на костенурки и кости, които се срещали в слоеве от 200 000 години, когато в пещерата живеели предполагаемите Homo erectus.
Всички черупки и кости носели следи от термична обработка и били надраскани с различни оръдия на труда, което еднозначно говори, че обитателите на пещерата редовно са ловували и са се хранели с костенурки, като съчетавали тяхното месо с растителна храна и месо от чифтокопитни, за което говори изотопният състав на техните зъби.
Съдейки по косвени признаци, жителите на пещерата просто са „задушавали“ костенурките, като са ги изпичали живи в собствените им черупки, и са ги разделяли преди храна, за което свивидетелстват специфични отметки на техните кости.
Подобно откритие станало голяма изненада за антрополозите – по-рано учените смятали, че всички древни хора, с изключение на нашите предци кроманьонците, са имали доста еднообразна диета, като хапвали или месо от големи животни, или се хранели предимно с растения и малки животинки.
Всеядността на Homo sapiens дори била смятана от някои изследователи като причина за това, защо нашите предци са успели да победят в конкурентната борба с неандерталците. Откритието на черупките от костенурки и кости в Кесем говори, че в това отношение не сме се отличавали от другите хоминиди, чието меню очевидно е било не по-малко разнообразно.
Според изследователите присъствието на костенурки в менюто на древните хора позволява да се замислим за „разделението на труда“ в групите на Homo erectus и други хоминиди – Бласко смята, че костенурките са били улавяни не от мъже, а от деца и жени, на които тази задача е била по силите.
Мъжете на свой ред са ловували по-голямата плячка – антилопи и други тревопасни, чието улавяне не било толкова просто. Подобен подход, както смятат учените, е помогнал на жителите на Кесем да оцелеят, разширявайки достъпа до всички ресурси от месната екосистема.
