Изглежда, изследване на учени може да открие нова страница в астрономията. Изследователи, водени от Мукремин Килич от Оклахомския университет (САЩ), представиха резултатите от спектрографски и астрометрични наблюдения на двойната система LP 400-22 в радиодиапазона и рентгеновите лъчи.
По принцип двойните системи в Млечния път и във Вселената са много – в двойка са повече звезди, отколкото в единични системи от типа на Слънчевата.
LP 400-22 и за двойна система е необичайна – тя се движи спрямо нас със скорост 830 км/сек. И това вече заинтригува, тъй като четвърта космическа скорост за нея е равна на около 550–600 км/сек. С други думи, тази система неизбежно ще излети от Млечния път в близко бъдеще.
Но тук, изглежда, няма нищо нередно. Според съвременни оценки съществуват поне 1000 хиперскоростни звезди, напускащи галактиката. Само че LP 400-22 не прилича на нито една от тях.
Става въпрос за това, че всички те се отнасят към две групи. Това или е система, изхвърлена при взаимодействие със Стрелец А* или друга свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път (съществуването на последните само се предполага), или звезда, излетяла от галактиката вследствие на взрив на съседка по система, станала свръхнова и отделила огромна енергия – достатъчна, за да излети в междугалактичното пространство.
Астрономите все още не познават други начини, позволяващи да се набере необходимата за такова свръхдалечно пътешествие енергия – подобни наблюдения няма и LP 400-22 е първият случай.
Затова пък ги познава LP 400-22. Системата не лети от ядрото на Млечния път, тя има различна траектория. По такъв начин Стрелец А*, потенциалният „спонсор” на междугалактичния прелет, отпада. Остава друга възможност – други хиперскоростни звезди не от ядрото, също описани от астрономите.
Малко вероятен е и близкият взрив на свръхнова, тъй като LP 400-22 е двойна система от бели джуджета, а всички други изхвърлени от свръхнови светила са единични, тъй като дори в системи от три и повече звезди след подобен катаклизъм гравитационните връзки между оцелелите светила ще бъдат разкъсани от силния взрив.
Няма близо до белите джуджета и следи от неутронни звезди или черни дупки, сочещи още един възможен виновник за високата скорост на системата.
Макар в последните години хиперскоростните звезди, подобни на тази четворка, да се откриват често, необичайни двойки като описаните досега още не са откривани.
И така, какво остава… Може да се предположи, че LP 400-22 лети от много далече – по принцип свръхмасивната черна дупка в центъра на съседна галактика е напълно способна да придаде на системата такова ускорение, че да го запрати в Млечния път с огромна скорост. Но вероятността от такова съвпадение е нищожна – галактиките са рядко разхвърляни из Вселената и е трудно да попадне в друга галактика тяло, изхвърлено в случайна посока. А и възрастта на двете джуджета би им позволила да прелетят само от най-близки предели.
Значи, правят изводи авторите, са необходими други версии. И такива има: траекторията на LP 400-22 преминава подозрително близо до няколко кълбовидни купа, в които теоретично отдавна се предполага съществуването на черни дупки. Това е само хипотеза в хипотезата, а на практика астрономите не са откривали такива дупки.
С други думи, напълно е възможно пред нас да е първата следа на обект от такъв род. Но тук интересно е друго – според изчисленията подобна дупка или трябва да е много масивна, или да е черна дупка с междинна маса, а защо не и двойка черни дупки. Последните отдавна интересуват учените, но още не са успели да ги открият.
Засега в нашата галактика не са откривани нито двойни, нито свръхмасивни черни дупки – а това означава, че предстои дълга и упорита работа по проследяване на този обект, който като гравитационна прашка е изстрелял LP 400-22 и я е запратил извън пределите на Млечния път.
Отчет за изследването е даден за публикация в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Източник: arXiv
