Дяволът в нас

Защо някои хора са егоистични, склонни към манипулации и не са особено добри към околните? BBC Future пита учен, изследващ тъмните страни на човешкия разум.

Ако ви се предостави възможност да пуснете безвредни бръмбарчета в кафемелачката, ще ви достави ли удоволствие? А ако бръмбарите имаха имена и вие чувате как хрущят техните черупки? Или например да оглушите невинен човек с непоносим шум – приятна ли ви е такава перспектива?

С подобни изпитания Делрой Полюс изучава тъмната страна на човешката психика. Главната му задача е да отговори на въпроса, който си задават мнозина – защо някои хора получават удоволствие от жестокостта? И това са не само психопати и убийци, но и ученици, интернет тролове и дори привидно уважавани членове на обществото – например политици и полицаи.

Според учения околните често правят за такива хора прибързани изводи. „Склонни сме да приписваме на нови познати ангелски или дяволски черти – по-лесно ни е да смятаме, че светът се състои от добри и лоши хора“, обяснява Полюс, професор от канадския университет на Британска Колумбия.

Полюс не оправдава жестокостта, но заема неутрална позиция, като зоолог, изучаващ отровни насекоми. Това му позволява да направи класификация на различните прояви на злото във всекидневния живот.

Грижа за себе си

Първоначално вниманието на Полюс привлекли нарцисистите – хора егоистични и тщеславни, способни да се нахвърлят върху друг човек, за да не изгубят лицето си.

След това, преди малко повече от десет години, неговият аспирант Кевин Уилямс му предложил да проверят не са ли свързани тези егоцентрични черти с две други неприятни характеристики – макиавелизъм (склонност към хладнокръвно манипулиране) и психопатия (жестока безчувственост и невъзприемчивост към чувствата на околните).

Заедно те изяснили, че тези три свойства на характера като цяло не зависят едно от друго, но понякога се срещат у един човек, формирайки така наречената тъмна триада.

Чудно е колко откровени понякога са участниците в изследванията. В анкетите на Полюс на респондентите се предлага да се съгласят (или да не се съгласят) с такива твърдения, като например: „Аз обичам да потискам тези, които са по-слаби от мен“ или „Не бих съветвал да споделят тайните си с мен“. Изглежда срамно да направиш подобно признание, но хората не се стесняват и техните отговори, изглежда, корелират с реалните проценти агресори – както на младини, така и в напреднала възраст.

Освен това те често са неверни на своите съпрузи (особено тези, които проявяват тенденция към макиавелизъм и психопатия) и преписват на изпити.

И все пак Делрой Полюс се занимава предимно с всекидневните прояви на злото, а не със случаи от областта на криминалистиката или психиатрията, затова изследваните от него черти изглеждат неочевидни.

„Такива хора се справят с живота в обществото и достатъчно контролират себе си, за да не си създават неприятности – пояснява ученият. – Но някоя проява на характера им непременно привлича внимание.“

Например тези от респондентите, чиито анкети демонстрират склонност към нарцисизъм, често се опитват да хвърлят прах в очите – това е една от стратегиите, позволяващи им да погалят собственото си самолюбие. Така в рамките на експериментите Полюс въвеждал в разговора измислена от него тема и събеседниците незабавно започвали да си дават вид, че знаят всичко за нея.

Когато изследователят им задавал контролни въпроси, те започвали да се ядосват. „Поразително е, но да, това е една от съставящите набора качества, позволяващи им да живеят със завишена самооценка“, отбелязва ученият.

Да се родиш зъл

Първите резултати, получени от Полюс след изследването на тъмните страни на човешката психика, заинтересували мнозина и повдигнали редица въпроси. Например явява ли се човек зъл по рождение?

Учените сравнили еднояйчни и двуяйчни близнаци и стигнали до мнението, че генетичната компонента и на нарцисизма, и на психопатията е доста голяма, а макиавелизмът по-скоро се развива под влияние на средата – манипулацията може да се научи от другите.

Каквато и да е нашата наследственост, тя не сваля от нас отговорността за постъпките ни. „Не мисля, че човек се ражда с гени на психопат и че с това няма какво да се направи“, смята Мина Лиънс от Ливърпулския университет.

Популярността на някои герои от масовата култура – Джеймс Бонд, Дон Дрейпър („Момчетата от Медисън авеню“) или Джордан Белфърт („Вълка от Уолстрийт“) – ни говори, че „тъмните личности“ притежават сексуална привлекателност. За това свидетелстват и научните изследвания.

Струва си да обърнем внимание на още една базова човешка характеристика – „чучулига“ ли сте вие, или „сова“. Лиънс и нейната студентка Еми Джоунс са изяснили, че „совите“ – хора, които си лягат късно и не могат да стават рано – по-често притежават качества от „тъмната триада“. Те нерядко предприемат рискове (това е една от проявите на психопатия), по-склонни са към манипулации (което говори за макиавелизъм) и както типичните нарцисисти могат да експлоатират околните.

Подобна корелация може да се обясни от гледна точка на еволюцията – възможно е тъмните личности да са имали повече възможности да лъжат, манипулират и да завързват тайни сексуални връзки, докато другите спят, затова са станали нощни създания.

Вярно ли е това, или не, Делрой Полюс е сигурен: такива хора винаги ще намерят своята ниша. „Човешкото общество е толкова сложно, че съществуват различни начини да станеш по-успешен от репродуктивна гледна точка. Едни от тях предполагат „добро“ поведение, други – лошо“, смята той.

Тъмните ъгълчета

Наскоро ученият се опитал да проникне в най-потайните ъгълчета на човешкия разум. „Излязохме извън обичайните рамки, задавайки по-радикални въпроси“, разказва той. Както станало ясно, някои хора също с готовност признават, че са причинявали болка на други по една-единствена причина – заради собствено удоволствие.

Важно е да отбележим, че подобни тенденции не се явяват проява на нарцисизъм, психопатия или макиавелизъм; изглежда, те се отнасят към отделен тип – „всекидневен садизъм“. Затова Делрой Полюс започнал да нарича своята система „тъмната четворка“.

„Бръмбаромелачката“ позволила на Полюс и колегите му да проверят теорията на практика. Всъщност бръмбарите в кафемелачката не попадали под острието, но участниците в експеримента не знаели това, а машината издавала звуци, имитиращи хрущенето на бронята на бръмбарите.

Някои доброволци се отказали от тази задача, други, напротив – изпълнявали я с удоволствие. „Те не само искаха да причинят вреда на бръмбарите, те искаха още – казва Полюс. – Други смятаха задачата за толкова отвратителна, че дори не искаха да останат в помещението.“ Което е важно – любителите да мелят бръмбари показали високи резултати в теста за садистични наклонности.

Учените измислили още един опит – компютърна игра, в която участниците можели да „накажат“ съперника с висок звук в слушалките. Това не било задължително, напротив, доброволците дори трябвало да изпълняват изтощителни задания, за да си заслужат правото да приложат това наказание.

Но за учудване на Полюс битовите садисти с охота се заемали с това. „Наблюдавахме не само желание, но и мотивация, стремеж да приложат допълнителни усилия, за да получат възможност да причинят на други хора вреда.“

Тази жестокост по никакъв начин не била провокирана, тя не носела никаква лична изгода – някои доброволци правели това просто за удоволствие.

Лов на тролове

Ученият смята, че работата му има пряко отношение към интернет троловете. „Това, изглежда, е мрежова разновидност на битовите садисти – те губят времето си за търсене на хора, на които могат да причинят вреда.“ И действително – анонимно допитване на интернет тролове показало, че при тях са ярко изразени характеристиките на „тъмната четворка“ и особено всекидневния садизъм.

На първо място ги движи стремежът да получат удоволствие. В хода на експеримента с „бръмбаромелачката“ станало ясно, че при битовите садисти може да е недостатъчно изразена емоционалната реакция на приятни жизнени събития. Възможно е актовете на немотивирана жестокост да са опит някак да се пробие тази преграда.

Изследванията на Полюс заинтересували полицията и военните, които искали да обединят усилия с учените и да се опитат да открият обяснение на това, защо някои хора злоупотребяват с власт.

„Има подозрение, че такива индивиди съзнателно избират работа, в която получават възможност да причиняват вреда на другите“, пояснява ученият. Ако това наистина е така, то бъдещите изследвания ще помогнат да се установяват такива кандидати при приемане на работа.

Полюс смята за важна и работата по изучаване на „високоморалния макиавелизъм“ и „общественополезния нарцисизъм“ – когато хора, имащи тъмни страни на характера, ги обръщат в благо на другите (както сами си го представят).

В някои ситуации безмилостността е полезна. „Премиерът не може да угоди на всички – понякога се налага да заобикаля правилата и да причинява неудобство на хората, а друг път дори да се държи долно, за да постигне висши цели“, смята ученият.

Тъмните личности често притежават енергия и увереност, което им позволява да постигнат замисленото. И дори Майка Тереза е имала характер със стомана, казва изследователят. „Не можеш да помогнеш на обществото, като си седиш мирно на дивана вкъщи.“

И така, светът не бива да се разделя на черно и бяло, и Полюс охотно изучава оттенъците на сивото. В известен смисъл това за него е не само професионален, но и личен въпрос. Той отбелязва, че в характера му също има тъмни черти – например обича да гледа жестоки видове спорт, такива като бой без правила.

„Бързо разбрах, че по моята изследователска скала сам бих показал доста висок резултат – признава той. – Но съм любопитен както всечи учен и обичам да изучавам тези неща. Затова реших да надникна в тъмната страна по-внимателно.“