Стратосферата е вторият, външен слой на земната атмосфера, но в нея протичат редица процеси пряко влияещи върху ставащото на земната повърхност. Наред с това, стратосферата е мястото на което е разположен озоновият слой, който предпазва Земята от идващата от слънцето ултравиолетова радиация.
Едно от интересните явления предизвиквани от стратосферата е възможността й да „издърпа“ нагоре въздух, водни пари, различни химически съединения и озон от регионите около земния екватор, които на по-късен етап „избутва“ отново надолу, но този път към полюсите на планетата.
Това движение е познато като „стратосферен цикъл“. Учени от Технологичния институт в Масачузетс (MIT) успяха за първи път да измерят силата на тази циркулация. В изследване публикувано в списание Nature Geoscience, учените показват колко много са химическите съединения „пътуващи“ между атмосферните слоеве.
Досега в други изследвания е показвано колко бързо водните пари се издигат от екватора към стратосферата, но това е по-тесен поглед към ставащото реално, според Мариана Линц, и то не дава възможност да се проследи какво друго става в тази циркулация.
Линц и нейните колеги са използвали два маркера за да проследят движението на въздуха в стратосферата.
Данните събирани от 2007 година показват, че за въздуха са нужни година и половина, за да се придвижи през стратосферата преди отново да се върне в по-долните слоеве на атмосферата. Учените са измерили, че за една секунда стратосферата може да издърпа около 7 милиарда килограма въздух от тропиците до височина от 20 км, но нямат добри данни за още по-високите слоеве на стратосферата.
Новите изследвания могат да помогнат за разбиране на процеса на формиране на озоновия слой в стратосферата, както и за движението и образуването на парниковите газове във времето. Ако в климатичните модели бъдат вкарани правилните данни за циркулациите в стратосферата, това ще помогне и за разбирането на процеса на глобалното затопляне, вярва Линц.
