Не е трудно да изчезнеш безследно на война. Там, където стрелят и вземат в плен, където става дума за роти и дивизии, съдбата на отделни хора не е от толкова голямо значение.
Доста по-трудно е да изчезнеш пред очите на стотици хора. Но именно това се случило сутринта на 16 август 1942 година с екипажа на американски дирижабъл.
Последният патрул
Дирижаблите, способни да висят на място и да спускат във водата устройства, били използвани през войната за борба с вражеските подводници. Мофет Фийлд, голяма база за въздушни апарати в Калифорния, разполагала с летище на остров Трежър Айлънд в залива Сан Франциско. Оттам се издигали дирижабли, които патрулирали крайбрежието в търсене на японски подводници.
Един от тях бил построеният през 1941 година L-8, влизащ в състава на 32-ра ескадрила на ВМФ. В случай на среща с врага той бил снабден с картечница и две 160-килограмови дълбочинни бомби.
На 16 август 1942 година екипажът на L-8 получил обичайна задача – да прелети над океана и описвайки гигантска осмица, да се върне в базата. Първи пилот бил Ърнест Коди, а втори – мичманът Чарлз Адамс. Бордовият механик Райли Хил останал на земята – казали му, че апаратът и така е претоварен.
Дирижабълът излетял в шест часа сутринта. В 7:50 пилотите съобщили, че искат да проверят подозрително петно гориво около остров Фаралон. Последните им думи били „Оставаме във връзка“.
L-8 кръжал над петното в продължение на час. Моряците от риболовния кораб „Дейзи Грей“ и товарния кораб „Албърт Галатин“ видели, че пилотите са хвърлили осветителни бомби. В опит да разгледат нещо, те се спуснали много ниско над водата. В девет часа сутринта дирижабълът се издигнал и без да влезе във връзка, полетял обратно към Сан Франциско, вместо да продължи патрулирането.
Мълчанието на екипажа озадачило диспечерите в базата Мофет Фийлд. Те предупредили пилотите, намиращи се във въздуха: ако някой види дирижабъла на ВМФ, веднага да съобщи на земята.
В 10:49 ч. самолет на PanAm, летящ към Сан Франциско, забелязал дирижабъла. Той летял към моста Златни врата. Скоро още два самолета потвърдили, че виждат дирижабъла, и изглежда, на неговия борд всичко е наред. В 11:00 часа апаратът рязко се изкачил нагоре под остър ъгъл и се скрил в облаците.
Изчезналите
20 минути по-късно дирижабълът бил забелязан над крайбрежно шосе. Моряк направил снимка, която обиколила всички вестници. В гондолата няма никого, а пълният с хелий балон бил частично свит. L-8 се снижавал бързо. Двама плувци се опитали да го спрат на плажа, като хванали увисналите въжета, но дирижабълът бил прекалено тежък.
L-8, подгонен от вятъра, се ударил в земята на площадка за голф. Една от бомбите паднала, но не се взривила. Освободил се от тежкия товар, дирижабълът отново се издигнал и рухнал на улица в Дейли Сити, край Сан Франциско. Балонът се оплел във въжетата, гондолата застанал почти вертикално, като повредила къща и два автомобила.
Местните жители и полицаите, следящи спускащия се дирижабъл, не дочакали военните. Те отворили вратата на гондолата, но там нямало никого. Пожарникарите решили да проверят и в спадналия балон, но и там не открили никого.
Военните, пристигнали на мястото на катастрофата, открили, че в резервоара е останало още много гориво. Оловната чанта с шифър, която при опасност трябвало да бъде унищожена, си била на място. Трите парашута, спасителната лодка, картечницата, личното оръжие на пилотите, радиото, високоговорителят – всичко било там и работело както трябва. Едната врата на гондолата била затворена и заключена, втората била затворена, но не била заключена. Хората, притекли се на помощ, нямало нужда да я разбиват.
Задъненото следствие
Комисията по разследването била оглавена от капитана трети ранг Франсис Корнуел. Моряците проверили моторите – те били изправни, ако не се смятат деформациите при удара в земята. Бутоните на пулта за управление били в положение „включено“, макар че по време на полета над земята моторите не работели.
Ако моторите са излезли от строя, когато екипажът се е намирал на борда, пилотите трябвало първо да поискат помощ по радиото. То било изправно, но Коди и Адамс не се възползвали от него. Накрая екипажът можел да се обърне към всеки кораб с мощния високоговорител. Пилотите можели да скочат и с парашутите, но и те останали в гондолата. Там липсвали само спасителните жилетки, но военните пилоти за всеки случай ги носели върху себе си.
Комисията била единодушна, че екипажът не е могъл случайно да изпадне от отворената врата – едва ли са могли след това да затворят вратата след себе си. За всеки случай военните претърсили околността, над която летял дирижабълът, и цялата акватория на залива. Телата трябвало да останат на повърхността – жилетките на пилотите се надували автоматично при попадане във вода.
Възможно ли е да са се скарали, единият пилот да е убил втория, да е хвърлил тялото от кабината и да е избягал? Дали не е възможно да ги е улучило вражеско оръжие от японска подводница? Тези версии били разгледани и отхвърлени. Двамата пилоти имали безупречни биографии, голям летателен опит и били семейни.
Имало ли е трети?
Телефонистката Ида Руби, която яздела покрай плажа, видяла идващия откъм океана дирижабъл. Тя казала на военните, че на борда имало трима души.
„Забелязах дирижабъла над водата – разказала мис Руби. – Той беше много ниско. Успях ясно да видя буквите NAVY (ВМФ). След това буквите N и А изчезнаха, когато дирижабълът се обърна. Вятърът го носеше към брега. Гледах в бинокъл и съм твърдо сигурна, че видях трима души в гондолата. Апаратът прелетя над мен, двигателите му се удариха в неголяма скала. След това чухме сирените в Дейли.“
Друг очевидец, 17-годишният Едуард Тейлър, също казал, че е видял падането на дирижабъла в бинокъл и видял трима души, движещи се в кабината.
Възможно ли е на борда да е имало трети човек, който е убил пилотите и изхвърлил телата през борда? Експертите сметнали, че това е невъзможно. В гондолата нямало място, където да може да се скрие трети човек. На снимки, направени по време на полета на дирижабъла, кабината изглежда празна.
Снижаването на L-8 било видяно от стотици хора, включително полицаи, и всички те казвали, че на борда нямало никого. Капитан Франсис Корнуел решил, че Ида Руби и Едуард Тейлър са грешили, като взели желаното за действително.
Разтворили се пред очите
Следователите стигнали до извода, че внезапното издигане на дирижабъла в 11:00 часа може да се е дължало само на загуба на част от товара и загубата на тегло не е била компенсирана от изпускане на излишъците хелий от балона. Тъй като бомбите и баластът си били на място, този „товар“ може да са били само телата на пилотите.
Но моряците и пилотите, видели тази маневра, казвали, че не са могли да пропуснат падането на двама души в ярки спасителни жилетки.
Освободил се от теглото на пилотите, дирижабълът трябва да се е повдигнал до критична височина. Там автоматично се включва авариен клапан и започва да изпуска хелий. Това, че L-8 се е показал частично спуснат над брега, се обяснявало именно с това – балонът останал неповреден.
Каква сила е накарала пилотите да нарушат заповедта и да обърнат към града? Как може да са изчезнали, без да отварят вратите? Защо моторите са спрели, независимо от включените бутони? Комисията по разследване не могла да отговори на тези въпроси.
Година по-късно Ърнест Коди и Чарлз Адамс официално били обявени за загинали. L-8 отново полетял, продължавайки да служи като учебен апарат. След войната дирижабълът бил върнат на компанията, която го построила.
