Епидемия от лабораторията

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Вирусът Зика
Вирусът Зика
Ивайло Красимиров

Грипните вируси могат много бързо от безобидни варианти да мутират в опасни агенти. Трябва ли учените да симулират процеса в лаборатория, за да го разберат по-добре?

Преди 100 години една епидемия, която днес е известна като „испански грип“, убива около 50 милиона души. Това са основно млади хора, в разцвета на силите, които иначе биха били напълно здрави. Само в Германия е имало повече от 400 хиляди смъртни случаи, според данни на Институт Роберт Кох в Берлин.

Тази катастрофа би могла да се повтори, защото вирусите мутират и могат да ни изненадат. За да разберат с какво можем да се сблъскаме, някои учени манипулират грипните вируси в лабораторни условия и изследват тяхното влияние върху други организми. Основната цел тук е да се проучват допълнителните способности на вирусите. По тази причина подобни експерименти се наричат »Gain of Function« (от англ. изгода, печалба от функцията, бел.ред.)

Преди няколко години два различни изследователски екипа откриват, независимо един от друг, че са необходими само малко мутации, за да се превърне един труден за пренасяне вирус в такъв, който се разпространява бързо по въздушен път. Мутацията се разпространява из целия щам, дори без клетките да имат директен контакт една с друга. Екипите работят с вирус H5N1, причинител на смъртоносния за хората „птичи грип“ и публикацията получи широк отзвук, предизвиквайки загриженост. На преден план излезе въпросът, дали по този начин не се дава ръководство на терористични групи, как да направят следващия си голям удар. Леко преработен вирус, може да разпространи ужас и паника, дори да засяга 1 на 1000 души.

Страх от аварии в лабораторията

Прозрачността в науката е много важна. Изследвания не бива да се правят, без колегите да могат да проверят какво точно се проучва. Само че с течение на годините дебатите за експерименти от типа »Gain of Function« се обърнаха, пишат вирусолозите Майкъл Империале и Артуро Касадевал в актуалното издание на »Frontiers in Bioengineering and Biotechnology«:

Загриженост предизвикват напоследък някои лабораторни аварии от последните години. По-малко се дискутира въпросът, дали е редно да се публикуват резултатите, а повече – дали експериментите са наистина толкова важни, че да се поема рискът от изпускане на вируса.

За лаиците е почти невъзможно да дадат отговор на този въпрос, а учените също са разделени. Преди 4 години, когато дебатът беше в най-разгорещената си точка, дори бяха формирани две организации: групата „Учени за науката“ (Scientists for Science), която се състои предимно от вирусолози, твърди, че ползите са огромни, а рисковете подлежат на контрол. Членовете на „Работна Група Кеймбридж“ (Cambridge Working Group), които представляват различни научни дисциплини изискват налагане на мораториум върху експериментите.

През есента на 2014 американският Национален здравен институт (контролният орган в здравеопазването NIH) наложи подобен мораториум върху проучванията за цяла дузина изследвания, но през декември 2017 г. отново вдигна забраната. Експериментите текат с пълна сила, при това в китайски лаборатории, които не се финансират от NIH и то без да са прекъсвали по време на мораториума.

Етичната комисия на САЩ (NSABB) не стигна до ясен резултат през май 2016 по този въпрос: Изследванията тип »Gain of Function« допринасяли за увеличаване на познанието, но било неясно, дали допринасят в подготовката за следващата голяма епидемия. „Тази точка е задраскана със силни гласове ЗА и ПРОТИВ“, се казва в доклада, който иначе е обхватен.

В проучванията си по темата стигнах до един случай, който буди сериозно притеснение. Екип от Университета Мериленд в САЩ е манипулирал вирус тип H7N1 с цел да го направи по-лесно преносим сред бозайници. Саймън Уейн-Хобсън от института Пастьор в Париж е ужасен от това проучване, защото вирусът все още не е наблюдаван у хора. Наистина ли тук става дума за подготовка на света за възможна пандемия?

Вирусолозите Майкъл Империале и Артуро Касадевал правят едно ново предложение: Експериментите тип »Gain of Function« да се концентрират само върху конкретни, належащи проблеми. Защото ако трябва да се анализира надвиснала заплаха, рискът от авария в лабораторията може и трябва да се поеме, докато при самоцелни проучвания за способностите на вирусите да мутират едва ли е така. Възможността за мутации на вирус, който не е атакувал хора досега, няма как да се числи към надвисналите заплахи.

С други думи: ако ще подлагате обществото на риск, поне го правете в интерес на обществото.

Автор: Александър Медер
Източник и оригинална статия: SPEKTRUM.DE

Категории на статиите:
Медицина

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори