Архивите на американската армия са помогнали на антрополозите да изяснят защо човешките лица изглеждат толкова уникално и разнообразно в сравнение с животинските.
Оказва се, че социалната еволюция на човечеството в продължение на няколкостотин хиляди години е направила гените, управляващи формирането на различните черти на лицето, необичайно изменчиви в сравнение с участъците ДНК, отговарящи за развитието на други части на тялото.
Това е превърнало лицето на човека в своеобразен социален паспорт, твърдят учените от университета Бъркли в статия, публикувана в сп. Nature Communications.
„Хората изключително добре разпознават лица, в нашия мозък дори има специална част, отговаряща само за тази задача. Нашето изследване показа, че естественият отбор е направил нашите лица уникални и лесно разпознаваеми.
Ясно е, че способността да се отличава един човек от друг е полезна за мен, но е толкова важно за общуването с другите хора и това, че мен също могат лесно да ме разпознаят сред другите. Ако това не беше така, то ние бихме си приличали помежду си“, казва Майкъл Шихан от Калифорнийския университет в Бъркли, един от авторите на статията.
Шихан и колегата му Майкъл Нахман са стигнали до този извод, опитвайки се да намерят отговор на прост и едновременно изключително заплетен и нееднозначен въпрос: защо виждаме толкова голяма разлика в облика на хората, а всички животни ни изглеждат еднообразно.
Както обясняват изследователите, от гледна точка на класическата теория на биологичната еволюция високото разнообразие и уникалност на човешките лица се обяснява достатъчно сложно.
Според тях естественият отбор благоприятства съхраняването само на тези признаци, които помагат на животното да оцелее, а всички останали черти от устройството на тялото и облика трябва постепенно да изчезнат. Ако развитието на човечеството беше вървяло изключително по този път, то всички хора биха имали еднотипни и много подобни лица.
Но нищо подобно не се е случило и това означава, че разнообразието от лица е било важно по някакви причини за съществуването на отделни хора и цялото човечество. Шинан и Нахман смятат, че човек е придобил уникална форма и очертания на лицето благодарение на това, че нашите предци е трябвало постоянно да общуват с десетки и стотици съседи в първобитните племена, които трябвало да отличават един от друг.
Тази идея е възникнала в последните години, когато биолозите започнали все по-често да откриват, че лицата и способността за разпознаването им играе голяма роля в живота на много социални животни. Например през декември 2011 г.
Шинан и няколко други учени открили, че социалните видове оси, живеещи в общества от няколко десетки особи, умеят да запомнят „лица“ (уникалния по своята форма рисунак от черни и жълти петна на главата) на своите съплеменници.
Някои социални птици, включително новокаледонската врана, „Айнщайн“ в света на пернатите, използват практически същия набор неврони, както и човека, за определяне на различията в лицата на съседите и хората и в запомнянето им.
Ръководени от тази идея, антрополозите проверили наистина ли еволюцията на многообразието от човешки лица е преминала под влиянието на социалните нужди. За тази цел авторите анализирали колко силно се отличават лицата на различни хора и прочие детайли в тяхната анатомия – например дължината на ръцете и краката и формата на костите.
На изследователите помогнали метричните архиви, които въоръжените сили на САЩ водят от 1988 г. При постъпване на служба в армията се проверява не само здравето, но и се измерват и каталогизират всички дребни физиологически дефекти и особености в строежа на тялото, които се отчитат при ушиване на униформата. Антрополозите се възползвали от тези данни за оценка доколко разнообразна е формата на всички части на тялото, включително лицето.
Армейската база данни потвърдила хипотезата на учените – чертите на лицето – както при мъжете, така и при жените – наистина са по-разнообразни по форма и устройство от всички останали части на тялото. И което е важно – практически всички елементи в неговата „архитектура“ – например размерите на носа и ушите, тяхната форма, разстоянието между очите и прочие – били независими един от друг.
Именно това, както подчертават авторите, придава на лицето неговата уникалност. Обликът на другите части от тялото, например дължината на ръцете и краката или ширината и дължината на китката, са взаимосвързани помежду си, което силно ограничава тяхното разнообразие.
По думите на Шихан и Нахман тяхната теория се потвърждава и на генетично ниво. Когато антрополозите сравнили геномите от онлайн базата 1000Genomes, те открили, че гените, управляващи развитието на различни черти на лицето, съдържали в себе си значително повече малки различия, така наречените еднонуклеотидни полиморфизми (SNP), отколкото ДНК участъци, които управляват растежа на крака, ръце и други части от тялото.
„Вариациите в устройството на гените постепенно изчезват под натиска на естествения отбор, ако те са важни за оцеляването на вида. В дадения случай се случва обратното – отборът поддържа многообразието в структурата на гените и свързаните с тях черти на лицето. Всичко това съответства на идеята, че отборът е благоприятствал развитието на чертите, допринасящи за разпознаването на хората по лицата“, добавя Нахман.
Ободрени от успеха, учените стигнали и по-далече, надниквайки в историята на човечеството. Сравнението на съществуващите днес „възкресени“ геноми на денисовци и неандерталци показало, че и древните братовчеди на човека, живели преди 50–400 хил. години, са притежавали уникални лица.
Подобно генетично разнообразие не е било характерно за шимпанзето, чиито лицеви гени съдържали в себе си такова количество SNP, както и други ДНК фрагменти, управляващи развитието на останалите части на тялото. Този факт, както смятат антрополозите, свидетелства в полза на социалния характер на еволюцията на човешкото лице.
