Ежедневните странности на нашия мозък

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Public Domain
Public Domain
Антония Михайлова

Човешкият мозък е невероятен орган, който не само определя нашата личност, но и ни позволява да функционираме нормално всеки ден.

Мозъкът е невъобразимо сложен механизъм и някои принципи на неговото функциониране са неясни за учените и до днес. Както се полага на всеки сложен механизъм, периодично той допуска грешки.

Големите грешки могат да доведат до ужасни последствия, малките се случват ежедневно и ние дори успяваме да им свикнем. Но ако се замислим, те са доста странни.

Разпознаване на лица там, където ги няма

Част от мозъка, отговорна за нашите социални навици, е склонна да се престарава. Във връзка с това ние виждаме лица не само у другите хора, но и абсолютно навсякъде – в облаците, в зеленчуците и плодовете, дърветата и тапетите.

Проблеми с транспорта

Пребиваването в транспорта често поставя мозъка в ступор – седим си на място, но се движим бързо! Когато ходим или тичаме, мозъкът разпознава това като движение, а транспортът – невинаги. Поради това може да възникнат както проблеми с управлението на колата, така и с класическото клатушкане на задната седалка.

Изключване на моториката

Насън мозъкът изключва моториката, за да можем да отпочинем спокойно, а при събуждане я включва обратно. Когато не се справи с една от тези две задачи, започват проблеми – в първия случай човек или активно се мята, или дори ходи насън, а във втория получава ефекта сънна парализа – едно от най-неприятните състояния на съзнанието.

Вяра в справедливия свят

Тя е присъща на много хора и на нейна основа се е формирал така нареченият закон на кармата или много представи за задгробния свят. Звучи доста безобидно, но всъщност изострената форма на подобно мислене може да доведе до нелогични и некрасиви изводи. Например жертвите на изнасилвания или убийства да се обвиняват в това, че са се разхождали или живели на неправилни места или са се обличали неподобаващо. С други думи, престъпленията да се игнорират, тъй като злодеят така или иначе ще бъде настигнат от „наказание свише“.

Подчинение на заповеди

Още един социално-психологически проблем на нашия мозък е свързан с подчинението на заповеди на хора, които ни изглеждат авторитети. Това е било потвърдено от редица експерименти, проведени за първи път от психолога Стенли Милграм през 1963 година. Дори когато става дума за причиняване на силна болка на човек, който не го е заслужил с нищо, хората изключително трудно отказват да се подчинят на заповедите на висшестоящо лице.

Ефектът на Дънинг-Крюгер

Така се нарича проблем, при който хора с ниско ниво на квалификация не могат да осъзнаят това поради даденото ниско ниво, извършват едни и същи грешки и се смятат за компетентни. Или напротив – хора с високо ниво на квалификация са склонни да занижават своето ниво и да подлагат на съмнение своя опит. По такъв начин колкото повече знаем, толкова по-несигурни сме в себе си.

Редактиране на паметта

Сложно е да си го представим, но много от нашите спомени се явяват лъжливи – или изпълнени с огромно количество неверни детайли. Мозъкът е склонен да изменя паметта, за да се чувстваме по-добре, и не само изтрива спомени, но и редактира неприятните моменти.

Лъжлив вкус

Струва ни се, че вкусът на храната се определя изключително от езика, но всъщност той в голяма степен се ражда именно в мозъка – въз основа на обединена информация, постъпваща от очите, носа и езика. Ако поставим превръзка на очите на човек и му запушим носа, той често не може да определи на вкус разликата между ябълка и картоф.

Наслаждение на гнева

От детството ни учат, че да се ядосваме, е лошо, но мозъкът често ни шепне обратното. Яростта подгонва адреналина по кръвта и ни кара да се чувстваме по-добре, и колкото по-често я изпитваме, толкова по-лесно ѝ се поддаваме.

Поощряване на преяждането

Понякога след обилно похапване мозъкът буквално ни казва: „Разбира се, в стомаха остана още мъничко място за десерт!“, макар че коремът отчаяно би запротестирал. Уви, главният тук е мозъкът – ако на него му се струва, че храната изглежда достатъчно апетитно, той потиска сигналите от храносмилателната система и ни подтиква да си хапнем още парченце.

–––––

Още по темата:

Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори