Фантомни крайници разкриват тайните на съзнанието

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Public Domain
Public Domain
Антония Михайлова

По време на неуспешен опит да завладее пристанището на Санта Крус де Тенерифе флотилията на лорд Нелсън понася съществени загуби на хора, а самият британски адмирал се лишава от дясната си ръка. Ампутацията през 1797 г. е проведена с обикновен нож и без всякаква наркоза.

Съдейки по всичко, лорд Нелсън мъжествено е понесъл случилото му се нещастие, още повече че ръката му в известен смисъл не била загубена, тъй като до края на живота си той постоянно усещал незримото присъствие на ампутирания крайник.

Говори е също, че задгробният живот не му изглеждал нещо немислимо – щом ръката му може да има собствен призрак, значи на подобни чудеса е способна и цялата човешка същност.

В случая с лорд Нелсън става дума за широко известен пример за съществуването на фантомен крайник. С това състояние се сблъскват почти всички хора, преживели ампутация, но обикновено ефектът изчезва постепенно през следващите няколко дни и едва някои хора живеят с това усещане цял живот.

Причината за образуването на фантоми е едновременно проста и дълбока. Нашият мозък създава виртуален модел, който невробиолозите наричат схема на тялото. Схемата на тялото далеч не се явява подробно изображение на неговия строеж. В нея не се съдържат абсолютно никакви сведения за кости, сухожилия или биохимични принципи на съкращаване на мускулите, тъй като не е задължително мозъкът да разполага с такива детайли, за да контролира движенията. Вместо това той създава сюрреалистично описание на съединените помежду си свръхестествени участъци. Това всъщност е фантомното тяло.

Докато детето расте, схемата на тялото се адаптира към измененията в организма, но тази невероятна способност има своите предели. Фантомният крайник се явява сурово напомняне за грешка в схемата на тялото. Истината е, че у всеки от нас над реалния крайник се намира още един – невидим и фантомен. Така лорд Нелсън, загубвайки ръката си, е съхранил нейния призрак.

Изучавайки схемите на тялото в продължение на много години, исках да разбера по какъв начин мозъкът моделира тези части на човешката личност, които се явяват не физически, като например ръцете, а психологически.

Един от най-важните процеси, протичащи в съзнанието, се явява вниманието. Думата „внимание“ има няколко разговорни значения, но в невробиологията под внимание се разбира селективно усилване на някои сигнали в сравнение с други. В известен смисъл вниманието е сравнимо със способността на мозъка да осъзнава и усвоява информацията.

Мозъкът трябва да контролира вниманието точно по същия начин, както контролира тялото. Можем да разберем как се случва това с помощта на инженерна теория, която се занимава с търсенето на оптимални решения за работата на сложните системи, независимо дали става дума за системата за вентилация на въздуха в сградата, организирането на градския транспорт, или координацията на работата на робот манипулатор.

В теорията на управлението за контрол се изисква разработката на действащ модел на контролирания обект. Мозъкът също следва този принцип при управление на тялото, затова и създава схема на тялото. Тъй като мозъкът може най-добре да контролира вниманието, той почти вероятно създава схема на собственото си внимание.

Но каква информация е заложена в схемата на вниманието и как изобщо тя може да опише това, което трудно се поддава на определение? Смята се, че тя ще предава абстрактни свойства, а не точни детайли. Тя може да представи вниманието като един вид способност за бързо възприятие, личен опит, позволяващ да се улавя случващото се наоколо и да му се реагира.

По-скоро схемата няма да съдържа информация за невроните и синапсите, както няма да описва и реални физически механизми на вниманието. Подобно на това, как схемата на тялото остава сюрреалистично описание на тялото, схемата на вниманието остава сюрреалистично описание на вниманието.

А ето как ще се държи мозъкът, притежаващ схема на внимание. Преди всичко той стриктно ще контролира вниманието. След това, имайки възможност да трансформира вътрешната информация в думи, той може да направи няколко странни твърдения, основани на схемата на вниманието.

Той не би тръгнал да твърди, че „кората на главния мозък демонстрира усилване на концентрацията на вниманието върху визуалния сигнал за сандвича на масата“, но избягвайки непълната информация в схемата на вниманието, би казал, че е „получил нефизически, субективен опит за наблюдение на сандвича, опознал е околния свят с помощта на съзнанието“.

Такова е схематичното изображение на вниманието, макар, разбира се, този процес да не се ограничава до сандвичите. Същата логика е приложима към процеса на осъзнаване на всеки обект, спомен или самосъзнание.

През последните пет години моята лаборатория работи над теория на схемата на вниманието и вече имаме известен субективен опит. Вниманието има основополагащо значение. Притежават го почти всички животни. Мозъкът е създал модел на вниманието, за да го контролира. Съзнанието е фантомно внимание.

Без да прибягва до магии, мистика, трудните проблеми на съзнанието или енергията на душата, теорията може да обясни поведението на тези от нас, които възбудено доказват, че техният мозък притежава свръхестествени сили.

Лорд Нелсън вероятно е бил прав, когато е казвал, че фантомната ръка и душата са направени от един и същ материал и цялата информация се намира в главата.

Авторът на тази статия – Майкъл Грациано, е доцент в катедрата по психология и неврология на Принстънския университет, автор на книгата „Съзнание и социален разум“.

The Atlantic

Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори