Човечеството мечтае един ден да стигне до други звездни системи, но реално в момента сме способни да стигаме едва до съседните планети.
Най-голямата скорост досега е постигана от американската космическа совалка Аполо 10. С незавидните 40 000 км/ч би ни отнело около 165 000 години да достигнем най-близката звездна система. Така че ако сме наистина отдадени на идеята да напуснем Слънчевата система, по-големи резервоари за гориво не биха свършили работа.
Джералд Джаксън (Gerald Jackson), който е бивш физик във Фермилаб (Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“), смята, че двигатели на антиматерия могат да ни закарат до най-близката звездна система за по-малко от 10 години.
Повече от едно десетилетие Джаксън и колегата му Стивън Хоу (Steven Howe) се опитват да заострят вниманието на НАСА и други инвеститори към идеята за задвижващи системи на антиматерия. Сега двамата физици са решили да се обърнат директно към обществеността. Още този месец ще стартират кампания, с която да съберат 200 000 долара, за да дадат начало на проекта си.
Ще проработи ли?
Антиматерията е доста подобна на материята с единствената разлика, че вместо ядрата на атомите да са положително заредени и около тях да обикалят отрицателно заредени електрони, ядрата на атомите антиматерия са отрицателно заредени и биват обикаляни от положително заредени частици.
Когато материя и антиматерия влязат във контакт, атомите се унищожават взаимно, а този процес произвежда огромно количество енергия. Точно тази енергия трябва да бъде овладяна, за да създадем двигатели на такъв принцип.
Но всъщност това е изключително трудно и пред това начинание съществуват доста препятствия.
На първо място, трябва да разберем как да създаваме големи количества антиматерия. Според сп. Форбс Джаксън ще има нужда от 17 грама антиводород, за да достигне до най-близката звезда. Въпреки че ускорителите на частици са способни да произвеждат частици антиматерия, става въпрос за изключително ограничени количества. А всеки грам антиводород би струвал около 100 млрд. долара, което, както сами се досещате, е непосилна цена за която и да е държава.
Следващото голямо препятствие е съхранението. Ако частиците антиматерия се опрат в стените на контейнера, в който се намират, това ще създаде експлозия с размерите на ядрена бомба. Досега учените са успявали да съхранят антиводородни частици за максимум 16 минути.
Но според Джаксън ако все пак всички трудности бъдат преодолени, космическите апарати ще са способни да достигат скорост, равна на 40% от тази на светлината.
Антиматерията в двигателите на бъдещето ще се използва за предизвикване на делителна реакция. По време на тази реакция уран ще бъде разделян на два дъщерни продукта. Една от „дъщерите“ тръгва напред и се удря в платно,задвижвайки космическия апарат подобно на вятъра при мореплаването. Другата дъщерна частица се изстрелва назад, създавайки втори източник на задвижване.
Но това е само на хартия. Първите 200 000 долара ще бъдат похарчени за конструиране на устройство, което ще измери точно колко ускорение ще може да предостави системата. Оттам учените се надяват да привлекат вниманието на НАСА и други големи инвеститори. Физиците са изчислили, че за създаване на прототип на „уарп“ двигателя ще бъдат нужни около 100 млн. долара.
С малко късмет човечеството ще може да пътува с истински двигатели на антиматерия в близките 250 години.
