Учените откриха нова фамилия от свързани екзотични частици, всяка съставена от четири кварки. Откритието може да съдържа улики за еволюцията на вселената.
Четирите новооткрити тетракварки, наречени X(4140), X(4274), X(4500) и X(4700), се състоят от две кварки и две антикварки (еквивалента на кварките от антиматерия). Въпреки че си приличат всяка от новооткритите частици има различна маса и различни субатомни характеристики. Те са наричани „фамилия“, защото притежават еднаква композиция и подредба.
Кварките са елементарни частици, строителните елементи на протоните и неутроните. До преди последните открития на тетра и дори пентакварки, учените смятаха, че кварките могат да се групират само по двойки или тройки. Новооткритата фамилия тетракварки са по – странни, защото са съставени от по-тежки, екзотични кварки, които не се намират в ежедневни материали.
Томаш Скварницки, физик в Университета Сиракуза в Ню Йорк и Томас Бритон, докторант в същия университет откриват тези тетракварки докато анализират данни от големия адронен колайдер от ЦЕРН, най-големия в света ускорител на частици. При този експеримент, както и при другите, свързани с колайдера, учените се опитват да разберат какво се е случило след Големия взрив, което е позволило на материята да оцелее и да формира вселената.
В настоящия случай учените ускорили два снопа протони до почти светлиннна скорост. При сблъсъка в колайдера се формирали нови екзотични частици, включително новооткритите тетракварки.
Системите тетракварки са неустойчиви, казва Скварницки. След създаваннето си, те започват да се разпадат в рамките на 10^-24 от секундата, което е почти неизмеримо малко време. Тетракварките се получават при разпада на друга позната частица, В мезоните, които имат по-дълга продължителност на живота.
Откритието на тези частици може да допринесе за разбирането на учените за смъртта на звездите и за това какво точно се случило след Големия взрив, казва Скварницки. Условията във вселената в най-ранните времена на нейното съществуване са били съвсем различни в сравнение със сега и тези системи частици може да са играли някаква роля в ранната фаза на вселената, смята той.
Писаното само потвърждава неповторимостта на съществуването във всемирната безпределност, за която науката се опитва да твори свои повторими същности и модели.
За сетен път се доказва, че тълкуванията с помощта на „кваркова хипотеза“ водят до произволни изводи. Учените много добре знаят, че това са Резонансни частици, ама … гледат да ги „нагласят“ към общоприетото, та да мине публикацията.
Кварковата хипотеза е ограничен мат-модел, приет за удобство в по-нататъшни разсъждения, относно същност, за структурата на частици. Този модел е предизвикан от това, че при множество връхлитащи късовълнови фотони върху частица, то, от нея се излъчват фотони, които се регистрират от апаратура. Все едно, че са наблюдавани „очички“ – части от сложна структура на частица. Разликата в енергиите се тълкува като „маса“ – а става въпрос за промяна на ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА МАСА на участващите частици.
В случая – Излъчването е при разпад на резонансна кратко живееща структура от възможни „блъснати“ частици при такива енергии на падащите върху частиците фотони – насочващи и регистриращи полета на установката – пълно е с късовълнови фотони, които могат временно, за много кратък интервал време, да изпълняват роля на „фотони за връзка“ – като обменни фотони. Учените знаят, че кварки (отделни частици) няма. Самите глюони са късовълнови фотони за връзка на образуващите фотони при структуриране на частица. Всъщност – върху тези фотони се наслагват външните, на полетата и при кратност – слаб резонанс с частично поглъщане и последващо преизлъчване на погълнатото – се случват очичките, наречени кварки. Променената „маса“ на „новите“ кварки е само електромагнитна маса.