Съществуват два теоретични сценария за образуването на свръхмасивни звезди. Според единия родителският тъмен облак се разпада на фрагменти, в които се формират няколко малки ядра, след това всяко от тях колапсира, образувайки звезда.
Другият сценарий е по-драматичен – облакът колапсира изцяло и изведнъж, неговото вещество се устремява към центъра и там се появява една, а понякога и няколко гигантски звезди.
Обектът SDC335.579-0.292, който се намира на 11 000 светлинни години от нас, за първи път е регистриран от космическите телескопи „Спицър” и „Хершел” като хаотична смесица от тъмни и плътни влакна газ и прах. Сега, с използването на ALMA, астрономите са оценили точно общата маса прах и газ и са открили в дълбините на облака нещо изключително впечатляващо.
„Наблюденията с ALMA ни позволиха за първи път истински дълбоко да надникнем в облака и да разберем какво се случва там – пояснява Николас Перето от Кардифския университет, ръководител на международния екип учени, направили откритието. – Ние искахме да видим как се образуват и растат гигантските звезди и постигнахме целта си! Един от откритите източници на излъчване се оказа просто огромен – най-голямото протозвездно ядро, което някога е откривано в Млечния път.”
Около това ядро зародиш на новата звезда се въртят 500 слънчеви маси материя. Газът и прахът все още текат в облака, затова крайната маса на светилото ще бъде още по-голяма, тоест звездата ще стане необичайно рядък гигант.
„Макар да знаехме, че тази област ще се окаже масивен звезден инкубатор, не очаквахме да открием в нейния център толкова гигантски звезден ембрион – възхищава се Николас Перето. – Тази звезда ще бъде стократно по-масивна от Слънцето, а такива размери в Млечния път достига само едно от десет хиляди светила.”
Освен това наблюденията показали доста интересни детайли от движението на влакнестите структури прах и газ в облака. В централната област влиза огромно количество газ, което е сериозен аргумент в полза на това, че образуването на масивни звезди се описва със сценария на едновременен колапс на протозвездния облак, а не на неговата фрагментация с последващо формиране на независими ядра.
Отчет за изследването ще бъде публикуван в сп. Astronomy & Astrophysics, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Източник: Европейска южна обсерватория
