Астрономи са анализирали спектъра на фулерени – „топчета“ от 60 атома въглерод – и са стигнали до извода, че телескопът „Спицър“ и други обсерватории действително са ги откривали през изминалите години в Млечния път и други галактики.
Изследването на учените е представено в сп. Nature.
Фулерените са една от формите на съществуване на въглерода във вид на просто вещество, станала „визитна картичка“ на нанотехнологиите. Тези молекули могат да се прилагат в най-различни области – например като наноразмерен усилвател в електрониката, добавка при създаването на нови здрави сплави или основа за нови оптични технологии.
Както пишат Джон Майер (John Maier) и колегите му от университета на Базел (Швейцария) за последните 20 години други астрономи неведнъж са обявявали откриването на фулерени в откритото космическо пространство в Млечния път и дори по-далечни галактики, както и при някои метеорити и астероиди.
Подобни твърдения били посрещнати скептично от много учени, тъй като фулерените притежават много специфичен спектър, който лесно може да се сбърка с налагането на излъчването от редица други въглеродни молекули.
Майер и колегите му решили да разрешат тези спорове, като се опитат да отгледат фулерени в специален реактор, който имитирал междузвездната среда, и да пресъздадат спектъра, който са наблюдавали в Космоса.
© IBM Research – Zurich
Както показал експериментът, появата на фулерени в звездните системи и в откритото космическо пространство е възможно и дори при много ниски температури – около 6 градуса над абсолютната нула – те ще се формират.
Както станало ясно, техният спектър действително съдържал сравнително тъмни линии на поглъщане на дължина на вълната 9577 и 9632 ангстрьома, които били фиксирани от „Спицър“ и други инфрачервени телескопи по време на наблюденията на Млечния път и други галактики.
Подобен резултат означава, че фулерените действително се съдържат в галактиките в големи количества, което им утвърждава статута на „нанофабрики“.
На свой ред присъствието на фулерени почти във всички галактики говори за това, че в тях се съдържа голямо количество „строителни материали“ за формирането на органични молекули и като следствие – за зараждането на живот в подходящите за това условия.
