Значителна част от запасите от йонизиран водород и други газове в Млечния път може да е обединена не в кълбовидни облаци, а в необичайни структури, напомнящи по форма спагети и лазаня, се казва в статия, публикувана в сп. Science.
Преди около 30 години астрономите са открили загадъчни структури в междузвездната среда, своеобразни „радиолещи“, периодично усилващи или отслабващи радиосигналите, идващи към Земята от квазарите, активните ядра на галактиките и други далечни космически обекти. За тяхната природа учените спорят до ден днешен.
Днес, както разказват Кийт Банистър (Keith Bannister) от Държавното обединение за научни и приложни изследвания (CSIRO) на Австралия, повечето астрофизици са сигурни, че тези лещи представляват кълбовидни или елиптични концентрации от йонизиран междузвезден газ, през който радиовълните преминават на път към Земята.
Банистър и колегите му изяснили, че всъщност те не приличат на топки, а на гигантски кухи „макарони“ и своеобразни плоски листове от много плътен газ, като наблюдавали няколко подобни лещи с помощта на радиотелескопа интерферометър ATCA.
Главният проблем в изучаването на такива лещи, както разказват учените, е това, че подобни концентрации на газ се появяват изключително рядко в междузвездната среда – предишните 17 години наблюдения са помогнали да се намерят само 15 такива обекта, само един от които е бил изучен подробно.
Телескопът ATCA и неговият широк ъгъл на обзор помогнали на екипа на Банистър да открие още една такава леща, разположена в съзвездие Центавър на 3000 светлинни години от Земята.
Този облак е открит благодарение на това, че изкривявал радиолъчението на квазара PKS 1939–315 рекордно дълго време – в продължение на повече от година. Това позволило на астрофизиците да изучат детайлно структурата на тази радиолеща и да установят, че тя изглежда далеч не така, както са свикнали да смятат учените.
Например силните флуктуации в силата на радиоизлъчването, възникващи с наблюденията, разказали на астрономите, че те си имат работа не с еднородна кълбовидна структура, а с обект, който прилича или на плосък, или на навит в тръба тесен лист от газ.
Може да се каже, както се изразяват авторите, че концентрациите на газ в междузвездната среда в Млечния път не приличат на топки, а на „спагети“ и на кори за лазаня. Съществуването на подобни „макарони“ в нашата галактика следва да се отчита, когато астрономите провеждат наблюдения в радиодиапазона, заключават авторите на статията.
