Анонимността на информацията в геномните бази данни е илюзия, доказа професионален хакер, докопал се бързо до персоналните данни на петдесет донори в такава база. Хакерът още не е измислил как може да се осигури неприкосновеност на личността от посегателства на недобросъвестни хора.
Генетикът Янив Ерлич от Института по биомедицински изследвания Уайтхед и водещ автор на публикуваната в Science статия „Персонална идентификация на генома по косвени фамилни данни”, нагледно доказва, че бивши хакери няма. Преди да се заеме с научна дейност, Ерлич бил специалист по защита на информацията и помагал на банки и компании да откриват уязвимите места в компютърните си мрежи и базите данни. Решил да съживи старата си страст, Ерлич се опитал да изясни може ли, използвайки само компютър и открити геномни бази данни, да идентифицира личността на анонимните им донори – хората, предоставили образци от своя геном за разшифровка и последващо използване в научни изследвания.
Впрочем на Ерлич не му се наложило да прилага хакерските си умения – за свое учудване той успял точно да определи личността на около 50 анонимни донори, без да прибягва към незаконни методи, тоест без да има достъп до биообразците и без да атакува базата данни на институтите, участващи в проектите по разшифровка на човешкия геном.
Иначе казано, всеки, който има достъп до интернет, има определени навици в статистическата обработка и някои познания в генетиката, може да идентифицира хората, чиито геноми са разшифровани. Статията в Science съдържа общо описание на алгоритъма на тази идентификация.
Тя е преминала на два етапа. На първия Ерлич, използвайки откритите анонимни данни за възрастта на донорите и американските щати, в които те живеят, успял да обработи сведенията за 32 генома от международния научен проект HapMap, като стеснил търсенето до 10 000 жители от щата Юта.
На втория Ерлич задействал друга база данни, изложена за открит достъп от един от най-популярните генеалогични интернет сервизи, позволяващи да се откриват далечни роднини по бащина линия по уникален генеалогичен маркер, наречен микросателитна последователност на Y-хромозомата (short tandem repeats, или Y-STR). В такива генеалогични бази генетичните маркери вече са привързани към фамилиите. Базата, използвана от Ерлич, е наброявала 40 000 „фамилни” хромозомни маркера.
Ерлич много лесно открил фамилиите и местожителството на донорите и оставало само да изясни кой точно член на семейството е предоставил образец от своя геном на HapMap. Като знаел точната му възраст, това се оказало лесно, така че в крайна сметка идентифицирал самоличността му. С въпросната методика Ерлич успял да разкрие самоличността на около 50 анонимни участници в проектите по разшифроване на човешкия геном.
Естествено, той не споменава имената им, но фактът, че анонимната генетична информация може да бъде идентифицирана с точност по доста прост начин, като се използват открити източници на информация, вече силно плаши хората, които с право виждат заплаха за личния си суверенитет.
Все още хората не са свикнали да идентифицират себе си, живота си и бъдещето си с разшифрованата последователност на нуклеотидите, но технологията за секвениране на ДНК поевтинява с толкова бързи темпове, че още в близките години ще започне да се използва за благото на различни заинтересувани организации и лица.
Например застрахователните компании, които имат достъп до разшифрования геном, ще започнат да поставят неравни условия на клиентите, знаейки за тяхната наследствена предразположеност към едно или друго заболяване. Или ще бъде използвана от работодатели, които ще имат в ръцете си психогенетичните профили на потенциални служители и ще решават дали да ги вземат на работа. Или от политиците, които могат да използват такава информация за получаване на конкурентно преимущество над съперниците си. И това е едва малка част от списъка на страните, заинтересувани от информацията на чуждия геном, който тепърва ще се попълва.
Интересното е, както отбелязва Ерлич, че дори при отсъствието на такива косвени данни като възраст и адрес на хората, съдържащи се в образците геноми в HapMap, все пак може да се идентифицира тяхната самоличност с прилагането на други алгоритми. Изглежда, анонимността на генома, съдържащ огромен обем информация за човека, е илюзия, която няма да спре никой, който иска да използва персоналните генетични данни за користни цели.
Източник: Gazeta.ru
